Бдителна съм, защото съм била предадена много пъти. Смея се, защото бях тъжна достатъчно дълго. И аз живея в настоящето, защото бъдещето все още не е определено.
Силна съм, защото преди бях толкова слаба...
Стигнах дъното, усещайки върху себе си всички гадости на земята, които можеха да ми се случат. Животът не ме пощади. Бях, съм и винаги ще бъда уязвима. Тялото ми беше покрито с рани, а несправедливостта и предателството разбиха сърцето ми. Почти всички удари на съдбата попаднаха право в целта.
Бях толкова измъчена от страха и безнадеждността, че единственият изход беше да ги погледна в очите. Не позволих тази болка да поеме контрола над живота ми, но все още се боря с тежестта върху раменете си от емоционалния хаос, който трябваше да преживея.
Аз се изкачих над всичко това и затова сега виждате пред себе си силен човек, който е преживял и периодично ще изпитва отново моменти на слабост. Няма спасение от тях, но съм готова смело да приема всичко, което ми е подготвено отгоре. А вие готови ли сте?
Разбрах, че трудностите могат да ни научат на много. Не можете просто да се върнете на първата страница от книгата на живота си и да я пренапишете отново. Важно е да намерите друг начин да се преродите и да продължите да пишете своя собствена история.
Сълзите като изцеление за душата
Нека днес съм слаба и да плача, а утре отново ще стана силна. Понякога просто трябва да плачем, въпреки че не разбираме защо. Потискаме това желание, страхувайки се, че сълзите могат да ни направят слаби. Но с тяхна помощ изразяваме това, което е в сърцата ни.
Понякога хората плачат не поради слабостта си, а защото са били силни твърде дълго, но това също е много изтощително. С други думи, ако искате да хвърлите сълза, направете го. Сълзите ще ви освободят от безпокойството, причинено от житейските ви проблеми.
ЖЕНИТЕ НЕ СЕ РАЖДАТ СИЛНИ, ТЕ СТАВАТ ТАКИВА
Уроци, извлечени от трудности
Животът е като пътека, осеяна с цветя и камъни. Има добри моменти в него и лоши моменти, и можем да направим с тях това, от което се нуждаем. Но трябва да сме силни и да приемаме нови неща, да преодоляваме житейските бури и да се освободим от упоритите струпвания на разочарование и болка. Това е съпротива.
Изправяйки се пред трудностите, усещаме, че нещо вътре ни кара да се развиваме. Това чувство е добре известно на хората, които е трябвало да преминат през големи страдания, защото след като преминем през труден период, след това по-трезво оценяваме границите и способностите си.
Това е разликата между училището и живота. В училище те учат на нещо, след което тестват практически ти знанията. В живота е точно обратното.
