Залялото ни цунами от лични истории и свидетелства след разкритията за Харви Уейнстейн, убедително рисува картина на най-тежкото положение на жените, които масово са подложени на непрекъснати сексуални посегателства и оскърбления в професионалната сфера, на работното си място, там където учат. Всичко е заради това, че този, който си е присвоил правото на насилие, знае, че за не го няма да има последици. Сексуалните посегателства на работното място до скоро почти навсякъде бяха нещо рутинно.
Едновременно с публикуването на историите и признанията може да се чуят гласовете на оплакващите от нарастващия брой свидетелства: "Стига вече, колко още?" Някои от тези, които са недоволни от случващото се, заявяват, че става въпрос за отмъщение, преднамерено очерняне, манипулации... Всички, които мислят така, дълбоко се лъжат. Този, който е виновен, трябва да бъде наказан. Това, за което по-рано не са посмели да говорят, излезе наяве. И това е правилно.
Случващият се пред очите ни процес има колосално значение – той може да формира система за сплашване и сдържане на потенциални насилници. Промените, случващи се тези дни, ще влязат в историята. Жените вече не искат да се примиряват с това, че непрекъснато са принудени да живеят и работят в сянката от заплаха от посегателство, унижение или насилие. Жените усещат в себе си силата да преодолеят срама и да прекратят заговора за мълчание. Вместо това да се обвиняват жертвите на насилие, критиците на този процес трябва да обвинят онези, които причиняват страданието...
Революцията в съзнанието няма да бъде завършена докато не бъдат заклеймени като позорни не само непосредствените виновници, но и самата среда, в която е станало възможно това: организации, учреждения, институти, в които сексуалните посегателства са се превърнали в рутина.
Автор: Орит Солициано, Източник: israelhayom.co.il Превод: Евгения Гигова
