Хубаво е, че не знаеш кой си, защото всичко, което знаеше, щеше да е погрешно. Дълбочината на твоето същество е неопределима. То няма име, няма форма. Най-вътрешната част на твоето същество е винаги непозната и непознаваема.
Сократ казва: "Познай себе си!" А не че можеш да познаеш. Той казва: "Опитай се да познаеш себе си и едн ден ще разбереш, че е невъзможно да постигнеш такова познание." Когато дойдеш до този момент, когато цялото знание изчезва и ти заставаш пред себе си в състояние на дълбоко невежество, това ще бъде най-прекрасното преживяване, най-великият екстаз.
Само си помисли: ако можеш да познаеш себе си, чрез познанието ще се ограничиш. Ще се превърнеш в стока. Чрез познанието за себе си ти няма да си щастлив, но ще станеш съвсем тривиален. Щом веднъж познаеш себе си, край с теб. Какво тогава ще правиш с това? Търсенето е свършило и ти започваш да се отегчаваш от себе си.
Твоето същество е една мистерия. Колкото повече знаеш, толкова по-малко го познаваш. Колкото по-надълбоко отиваш, толкова повече виждаш безкрайността. Дълбочината е такава, че ти никога не можеш да докоснеш дъното й - никога.
Хората, които смятат, че познават себе си, са много повърхностни. Хората с дълбочина непрестанно осъзнават, че има нещо непознато. И това е прекрасно, защото непознатото е винаги живо, непознатото е винаги безкрайно. Непознатото е вечно.
Сократ казва: "Познай себе си!" Той има предвид: опитай се да познаеш себе си. Не че ще си способен да познаеш. А след Сократ един римлянин, Марк Аврелий, е казал: "Бъди самият себе си!" Той го е казал по-добре от Сократ. Да познаеш себе си е невъзможно, но да бъдеш себе си е възможно. Няма нужда да познаваш. Просто бъди!
Знанието е непотребно; да бъдеш е достатъчно. Просто бъди сам себе си.
Автор: Ошо
