Има хора, които умеят да живеят добре. Те се носят без усилие напред, във всяка ситуация знаят какво да кажат и как да постъпят. Радват се на всеобщо одобрение – и в работата, и в дома си. Това са щастливи хора, които умеят да отвръщат на ударите на съдбата. Намират време за всичко, имат ясна представа какво е важно и знаят как да се отърсят от маловажното.
Какво в начина на поведение на тези хора не ни е известно? Можем ли да се научим да бъдем като тях? Отговорът определено е "да“. Те познават правилата на живота.
"Правилата на живота“ от Ричард Темплар предлага основни водещи принципи, които ще ви помогнат да живеете по-добре, да преодолявате пречките по-лесно и да бъдете по-щастливи и по-уверени в себе си. Ще усетите ползата от тях – ще я усетят и всички около вас.
Става дума за вашия живот. Искате той да стане по-добър, нали?
***
Дръжте си езика зад зъбите
Предстои ви да започнете да играете по правилата. Ще се впуснете в приключение, което може да промени живота ви, стига да решите да следвате мисията си. Ще откриете начини да придобиете положителна нагласа, да бъдете по-щастливи и по-успешни във всичко, което правите. Няма нужда да казвате нищо на никого. Просто си мълчете. Никой не харесва всезнайковците. Ами това е. Правило номер едно: Дръжте си езика зад зъбите.
Естествено, на моменти ще ви се иска да споделите с хората какво точно правите. Е, не може и не бива да стигате дотам. Нека другите разберат сами, без да им подсказвате. Може да ви се стори несправедливо, но ще се уверите, че мълчанието си струва. Ако се разприказвате, хората ще се настроят срещу вас. И с право – всички мразим да ни поучават. Както когато откажете цигарите и изведнъж откриете здравословния начин на живот и просто се чувствате длъжни да накарате всичките си приятели пушачи да се откажат от вредния навик. Проблемът е, че те още не са готови да предприемат такава стъпка, и внезапно ще осъзнаете, че са започнали да ви наричат самодоволен фукльо или още по-лошо – пушач ренегат. А всички мразим подобни епитети. И тъй, първото просто правило гласи: не поучавайте, не агитирайте, не се опитвайте да променяте хората, не крещете на всеослушание и дори не споменавайте правилата.
Промените ли отношението си към живота, ще ви бъде особено приятно, когато хората започнат да питат какво се е случило. Можете просто да отговорите, че не правите нищо, а само се наслаждавате на слънчевия ден и се чувствате по-добре/по-щастливи/по-жизнени/по-весели/ каквото и да е. Няма нужда да навлизате в подробности, защото всъщност хората не се интересуват от тях. Точно обратното. Същото се случва и когато някой ви пита как сте. Очакват да чуят, че сте добре. Дори да сте изпаднали в отчаяние, хората не желаят да знаят, защото това би означавало някакво обвързване от тяхна страна. А едно обикновено „Добре съм“ не ги ангажира по никакъв начин. Ако вместо да отвърнете, че сте добре, започнете да се оплаквате, бързо-бързо ще се отдръпнат от вас.
Нещата стоят по същия начин и когато започнете да спазвате правилата. Никой не иска да знае за това, така че си мълчете. Откъде знам ли? Знам, защото, когато написах „Правила за работа“, с помощта на която множество хора постигнаха значителни успехи, без да им се налага да прибягват до подмолни средства, им предложих същата стратегия на мълчание и открих, че действа. Просто живейте щастливо живота си и спазвайте мълчаливо правилата, без да ги разтръбявате наляво и надясно
