Трудно е да не обръщаме внимание на неща, които са досадни, но е още по-трудно да се живее с товар, който ни дърпа към дъното.
Трябва да пренебрегнем съмнението
Струва си да игнорираме апокалиптичните гласове в главата ни, които ни изпращат в ада, вместо в рая. Игнорирайте начина, по който ви казват как не сте достатъчно добри. Това не е вярно! Трябва да се опитаме да ги отблъснем и да се доверим на себе си, дори и да не сме уверени в собствените си способности. Трябва да пренебрегнем всяка несигурност и просто да продължим напред.
Трябва да игнорираме критиците
Необходимо е да пренебрегваме техните мнения и съвети, да пренебрегваме техните правила и ограничения, както и всички онези токсични думи, които използват, за да ни опишат. А също и техните остри аргументи, предназначени да ни убедят, че не трябва да правим нещо или да вярваме в нещо.
Трябва да игнорираме техния опит, защото за нас това е непознато. Пренебрегвайте извиненията им, защото по този начин те се оправдават и ние трябва да търсим собствените си извинения.
НЯКОЛКО ПРИЗНАКА, ЧЕ ЧОВЕК Е САМОТЕН И СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРОМЯНА
Трябва да пренебрегнем онези, които ни оставиха
Струва си да се игнорират техните обещания, плановете им за съвместно бъдеще, тайните, които те споделиха с нас, както и начина, по който ни гледаха. Трябва да пренебрегнем всички тези очарователни моменти, защото те вече не са с нас.
Те решиха да изоставят всичко, но нямаме друг избор, освен да ги оставим и в миналото. Защото борбата за тях може да не доведе до нищо и дори да се върнат, рано или късно ще ни изоставят отново. Трябва да игнорираме тези, които не ни ценят.
Трябва да пренебрегнем някои от нашите въпроси
Трябва да игнорираме всички онези ужасни въпроси, които си задаваме всяка вечер: „Защо аз? Кога ще се чувствам щастлива? Какво искам? Защо все още съм тук?“…
Понякога не трябва да им обръщаме внимание и да вярваме, че с течение на времето ще намерим отговори, но тези отговори може не винаги да отговарят на нашите желания.
Трудно е да не обърнем внимание на неприятните неща, но още по-трудно е да живеем с товар, който ни дърпа към дъното.
Винаги имаме избор: да влачим този товар заедно с нас, докато той ни унищожи, или да го игнорираме и да продължим да живеем щастливо.