Понякога да простиш е най-голямата грешка, която можеш да направиш. Да поставяш себе си в една и съща ситуация и да очакваш различни резултати, означава че грешката е в теб. Дори да цениш и обичаш един човек, понякога трябва да филтрираш токсичността в живота си и да заобичаш повече себе си.
Понякога не знаеш кой е правилният път. Мислиш че да постъпиш добре означава да простиш. Но не е така. Някои хора не заслужават нито прошка, нито втори шанс. Не заслужават съчувствието, любезността ти и още по-малко прошката ти. И понякога най-доброто, което можеш да направиш за тях, за тяхното развитие, е стъпка встрани. Защото само така ще осъзнаят действията си.
Вярваш, че винаги трябва да слушаш сърцето си. Но понякога е по-добре да слушаш разума. Да игнорираш чувството за вина и съжаление, да пребориш желанието да помогнеш, да спреш да търсиш пътя към техните души. Защото те не заслужават вашата прегръдка и уверение, че всичко е наред. Не заслужават да се почувстват по-добре за ваша сметка.
Не трябва да продължаваш да предлагаш сърцето си "на тепсия" на хора, които са го чупили малко по малко.
Понякога най-правилното нещо се оказва и най-трудното – да си тръгнеш без да се обръщаш назад. И е наистина гадно, когато го осъзнаеш. Но понякога те не заслужават да им простиш…
