Въпреки че можем да признаем това само на малцина или може би само на себе си, дълбоко в душата си сме склонни да се надяваме, че в крайна сметка ще намерим своето „и заживели щастливо”. Но животът рядко върви по план. Той има навика да ни нанася поредица от удари, които често оставят целите и мечтите ни разбити и на милион парченца. В тези моменти на разочарование и сърцата ни се чупят.
След време обаче разбираме, че тези времена на изпитания, които ни разбиват и разкъсват, всъщност представляват цял спектър от възможности. В Япония наричат това „Kintsugi” - натрошените парчета керамика се взимат внимателно, сглобяват се и се залепват обратно с безцветен лак. Въпросът не е в прикриването на белезите, а в превръщането им в скъпоценни напомняния, красиви и силни.
Разумно е да гледаме на грешните си решения, отклонения и загуби като част от сложния и несъвършен процес на коване на себе си. Те могат да бъдат адски болезнени и да действат като ограничаващи бариери, но могат и да бъдат силно трансформиращи.
Вижте, всички провали допълват различни житейски глави, но не са цялата ни книга. Със сигурност са направили много трудно изковаването на душите ни, принуждавайки ни да натискаме пауза и да се връщаме назад, но също така са позволили да възприемаме идентичността като нещо, което е непрекъснато развиващо се.
Каквото и да се случва в живота ви, не се страхувайте, че никога повече няма да бъдете същите, след като светът ви се срине. Да, ще се чувствате непознати за себе си, но може би това не е лошо. Може би промяната, колкото и да е страшна и нежелана, след време се оказва неочаквано добра.
