Изпитанията са една от малкото сигурност, които имаме в живота. Никой от нас не може да избяга от върховете и спадовете, които срещаме, и е лесно да се почувстваме изпитани, когато ни се случи нещо страшно.
Първо, трябва да знаем, че не сме сами в преживяването на тези чувства. Всички ще се срещнем с изпитания. Освен това без тях е невъзможно да се постигне по-зряла, постоянна и непоколебима вяра. Копнеем за по-дълбока връзка с Бога, но често са необходими онези моменти, когато Бог се чувства най-далеч, в нашите изпитания, всъщност да стигнем до там.
„Много от житейските неуспехи са хора, които не са осъзнавали колко близо са до успеха, когато са се отказали.“
- Томас А. Едисън
„През целия си живот бях тестван. Волята ми е изпитана, смелостта ми е изпитана, моята сила е изпитана. Сега търпението и издръжливостта ми се тестват. "
- Мохамед Али, Душата на пеперуда: Размисли за пътешествието на живота
Често имаме наистина хубава картина как би трябвало да изглежда животът. Тя варира от човек на човек, но всичко се свежда до едни и същи идеи. Щастие и успех. Това са най-често срещаните идеали, до които достигаме.
Разбира се, че искаме да бъдем щастливи. Никой не иска да бъде нещастен през цялото време. Никой не обича да страда. Това е трудно. Щастието със сигурност е много по-лесно състояние на ума.
Разбира се, че искаме успех. Никой не иска да се провали.
Въз основа на тези два идеала ние създаваме нашата версия на перфектен свят, който искаме да постигнем.
Не казвам, че това е напълно лошо нещо. Важно е да имате цели, към които да се стремите .Всъщност мисля, че те са от съществено значение за по-пълноценен живот. Но когато този свят започне да диктува всяко едно нещо, което ни се случва, не можем да избегнем и препятствията, които са на пътя ни.
Променете своята перспектива!
Животът не е тест за пропуск или провал. Само защото нещата не се оказват по начина, по който диктува хубавата картина, не означава, че няма да се оправят.
Трябва да запомним, че понякога животът ще ни праща изпитания. Ще ни е трудно, ще се чувстваме слаби, сами. Ще плачем. Ще искаме да се откажем. Но няма да се откажем. Ще се борим докрай ще разберем колко силни сме всъщност. А това ще бъде смисълът на всичките ни страдания.
Когато направим крачка назад и спрем да се съсредоточаваме върху негативното, започваме да виждаме доброто и му позволяваме да влезе в живота ни. Започваме да правим място за възможностите, които предоставя живота ни.
