„Скъпа!
Днес съм на 85 и искам да споделя с теб една важна мисъл, която научих в живота си.
Сега си на 60 и щях да се радвам, ако някой ми беше изпратил такова писмо преди 25 години... Сега чета все повече и повече - и все по-малко бърша прах.
Мога да седя на верандата с часове и да се наслаждавам на гледката - сега не ми пука, че в градината има плевели.
Все още работя, но не съветвам никого, да отделя твърде много време за това, времето със семейството е много по-важно ...
На живота трябва да се радвате, а не просто да го „изтърпите“.
Удивително е колко ясно стана мисленето ми сега, когато нищо не може да се поправи ...
Започнах да използвам всички най-красиви покривки, чаршафи и комплекти всеки ден, а не само по „специален повод“.
Когато отида в хранителния магазин, обличам най-красивите си дрехи.
Разбрах, че не трябва да чакам „специален повод“, за да използвам най-обичания и скъп парфюм. Такова невероятно усещане: да ухаеш, когато отиваш в банката или на лекар.
Вече не се ядосвам на всички дребни неща, които толкова често ми разваляха настроението преди: недовършени домакински задължения, неприветливи касиери в супермаркета или капещото казанче в тоалетната.
Няма повече следващата седмица или някой ден в живота ми.
В момента правя най-интересните неща.
Всяка сутрин се питам: "Какво бих направила днес, ако със сигурност знаех, че утре няма да се събудя?" Това е отрезвяващо.
Сега се обаждам на децата си по-често и се опитвам да се извинявам при всяка възможност за нещо в разговор с моите приятели.
Опитвам се да се наслаждавам на всяко малко нещо, като дете, да казвам по-често на хората колко съм им благодарна и просто да хваля това, което ми харесва в тях.
Годините, които всеки от нас изживява, са подарък, а не нещо, което уж все още „имате“.
Никой не ни гарантира нищо, дори утре. Никой не ни дължи нищо. Всяка стъпка е само наш избор.
Може би животът ни се оказа напълно различен от този, за който сме мечтали в детството.
Но докато сме тук, нищо не ни пречи да танцуваме.
Нищо освен нас самите! "
