Хората винаги са ми казвали, че чувствителността ми ще ме довърши един ден. "Трябва да станеш дебелокожа, да заздравиш сърцето си" – думи, които отекват в съзнанието ми. Чувала съм ги толкова често, че всеки път, когато съм разстроена, си мисля че светът просто се възползва от мен, защото аз му го позволявам.
По всичко личи, че вината е изцяло моя, за дето чувствам прекалено много. Никой друг в живота ми не би могъл да е виновен за действията си, защото "мекотата" ми позволява всякакво отношение без противодействие. Явно, че трябва да жертвам емоциите си, за да защитя сърцето си. Няма друг начин, казват всички. Освен, ако… има и друг начин.
Чуйте ме, чувствителни хора. Не позволявайте на света да ви направи студени и апатични до степен, в която не чувствате нищо. Не позволявайте на хората да ви превърнат в намръщен и гневен човек, точно като тях. Не им позволявайте да крадат тази доброта от вас. Най-малкото, защото живеете в свят, който бързо губи добротата си, а така отчаяно се нуждае от нея. Само тя ви позволява да виждате нуждата от помощ, болестите и мъката по света. Да видите всичко това преди възможността. Възможността да спечелите нещо, да се възползвате или да подминете с отегчен поглед.
Вие сте благословени, защото имате нещо, от което други хора са се отказали, без да осъзнават колко ценно е то. Вашата чувствителност е най-прекрасният подарък, защото идва от добротата в сърцето ви. Вярвам, че един ден ще намерите някой, който ще се радва да бъде с такъв човек. Който се изпълва с радост заради това. Който цени вашето нежно, крехко и добро сърце.
Не заменяйте цветята в душата си с камъни, само защото светът е студено място. Той е такъв, именно защото се нуждае от повече хора като вас, а не от студенокръвни роботи. Бъдете чувствителния човек, който сте. Защото във вас е смисълът и сте необходими…
