Често чувам: "Можем ли да бъдем едновременно и женствени, и професионалисти? Не е ли или едното, или другото?"
Тези неувереност и колебливо залитане между крайностите смятам, че идват от желанието да сме перфектни във всичко пред всички. Искаме да бъдем приемани и като силни и красиви, да можем всичко, да сме уважавани. И с готовност прегръщаме идеята да се раздаваме за всяка оценка и мнение отвън. Как да сме и усмихнати, и уверени? И спокойни, и амбициозни? И нежни, и страстни? И здрави, и амбициозни до безкрай?
Описвайки всичко дотук, сама си дадох сметка колко трудно е и колко много напрежение създава тази прецизна взискателност към самите нас. Тогава e и по-лесно да се отдадем на едната крайност.
Аз вярвам, че можем да бъдем това, което изберем и пожелаем. Заслужаваме да желаем, да получаваме, да сме и можещи, и женствени. Как?
С едно простичко разграничаване на ролите в живота ни. С правилното разпределяне на енергията ни. С добро планиране на деня и живота. С поставяне като приоритет на това безценно време за себе си, в което да си даваме всичко, от което женската ни душа се нуждае – тишина, покой, грижа, свързване с момента, със себе си.
Просто жените се нуждаем от време, в което да се връщаме към себе си, сами да се погрижим за себе си, така както го правим за всички останали. И ден след ден двете крайности се хармонизират.
Затова днес ви призовавам да включите в ежедневието си поне по половин час само за себе си, в който да правите всичко, което най-много обичате.
С любов,
Юлия Атанасова
