Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво – но от душа
и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си.
От себе си не се отричам – и в тъма
намирам пътищата – към олтарът си.
Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта -
в любов отдала се – на озверели хищници,
щом капчица живот съм им преляла – и така
спасила съм ги – от жестоки истини.
Не съжалявам, ако в пъти съм предавана – до смърт,
ако преди смъртта са ме обичали – до Бога!
Не съжалявам, ако съм умирала – след необмислен скок,
щом съм обичала – го мога!
Автор: Маргало
