Ообнячка, някаква такава… меко казано странна. Видиш ли я – няма и да разбереш какво се крие зад невинността. Една мъничка, ненатрапчива, не от онези, дето ще се обърнеш след тях. Ще си кажеш "Ей го на, добро момиче"
Но опитай само да я опознаеш. Няма да си очарован. И не защото тя е кучка. Не, защото няма да ти позволи да стигнеш до кучката в нея. Тя ще те отблъсква, ще се крие, ще бяга, няма да отговаря, няма да ти разказва за деня си.
Тя ще търси общи теми, може и за теб да поразпита. Но няма да я разбереш ти тая жена. Ще те мъчи без да иска, ще се блъскаш в стените, в които се е обградила. Няма път до там. Няма да ти подскаже и за някоя скрита пътека.
Особнячка! Уж се усмихва, не крещи, не лъже, но не можеш да я разбереш.
Само ако се загледаш в очите… банално… но си казват, от мен да знаеш. Видиш ли един отнесен поглед, една сериозна нотка, пази се. Не е на щастие това. Тази ще е трудна.
Не е от тези, които ще ти казват, че ще са вечно с теб. Хич не се залъгвай. Ами прави рязък обратен завой и дим да те няма. Не си струва. После ще се чудиш от къде ти е дошло.
Да търсиш пътечки, начини, вина в себе си… Все ненужни усилия. В нея са и вината и причините. Скрила се е в себе си, зад стените си, притиска се в тях, не от страх обаче, а от ужас от света. И няма да й се понравят твоите желания или настоявания…
Ще те накара за минути да съжалиш, ако си позволиш да я упрекнеш в нещо. Ще се брани и защитава. Не е от мълчаливите. Няма да се съгласява за всичко с теб. Няма да ти разказва за мечтите си, особено за миналото си. Не се надявай.
С една дума - бягай! Бързо! Не е здравословно. Било по-сладко да си завоюваш победа. А по-сладко ли е да се блъснеш челно в стените й и да увредиш съзнанието си за много дълго. И едва ли ще ти достави удоволствие да си признаеш, че си загубил битката. Едва ли!
Пък и тя знае, че няма да настояваш. И ще се опита да те откаже още в началото. Не е от тези, които умишлено раняват. Не, не е себична особнячка (това вече е друг трагичен случай), просто не може да си го позволи. Пази себе си, търси себе си и опитва да се възприеме и внедри в света.
За всичко си има причина – и за привидната невинност и за отнесения поглед. Но няма да я разбереш. Нито причината, нито нея.
Тъй че – върви! Има ги много – по-красиви, по-открити и по-достъпни. И не със зазидани сърца. А волни. Тях иди търси. И си избери.
Те са правилният избор, тя – не е.
Нея, странната девойка, остави. Тя или ще се намери сред света, или ще се изгуби пак там.
Попътен вятър и НЕ напред с рогата! Гледай си доброто. Нея остави (втълпи си, че не си заслужава), пък така ли е, по-добре да не разбираш!
Източник: Изабел Углешова, highviewart.com
