Моля те, не гледай другите. Това няма да ти помогне. Използвай енергията си, наблюдението върху себе си.
А в наблюдението има нещо страхотно трансформиращо.
Ако наблюдаваш себе си, нещата започват да се променят. Ако наблюдаваш гнева си, един ден ще откриеш, че гневът вече не притежава енергията по начина, по който обикновено го прави; вече не е така пламенен. В него нещо е умряло. Ако започнеш да наблюдаваш себе си, постепенно ще забележиш, че отрицателното умира, а положителното става все по-живо; че нещастието изчезва, а в живота ти навлиза щастието; че се смееш повече.
Понякога дори без никаква причина; че в тебе се появява чувство за хумор – ако започнеш да наблюдаваш – че старото, потиснато, удължено лице, изчезва. Появява се чувство за хумор. Започваш да приемаш в по-голяма степен живота на шега, ако наблюдаваш; сериозността има все по-малко значение.
Ставаш все по-невинен, доверчив, все по-малко се съмняваш. Не казвам, че твоята вяра винаги няма да бъде засягана. Не, това не е така. Може по-често да бъдеш мамен, защото, когато се доверяваш, можеш да бъдеш мамен в по-голяма степен. Но дори и когато си мамен, това няма да разруши вярата ти – всъщност, даже може да се увеличи.
Може да започнеш да си мислиш, че дори, ако си измамен – някой те е излъгал с малко пари – ще видиш, че си запазил нещо много по-ценно – вярата; а нещо почти без стойност – парите, си загубил. Можеш да запазиш парите си, а да загубиш вярата – това ще бъде много по-голяма загуба, защото още никой не е бил щастлив само заради парите.
А с вярата хората са живеели като богове на земята. Заради вярата хората са се наслаждавали на живота така тотално, че са били благодарни на Бога. Вярата е благодат. Парите, в най-добрия случай, могат да ти осигурят малко удобство. Но не и празничност.
Да избереш удобството пред празника е просто глупаво – защото удобният живот не е нищо друго освен удобна смърт. Удобно можеш да живееш и удобно да умреш.
Но истинският вкус на живота е възможен, само когато си празнично настроен, когато твоята факла гори едновременно и от двата края. Може би само за един миг, но с цялата си интензивност, с цялата си тоталност, с пълнотата си! Това е възможно единствено чрез наблюдението.
Наблюдението е една от най-великите сили на трансформацията. Започваш да наблюдаваш себе си. Не пилей енергия, за да гледаш другите – това си е чиста загуба! А и никой няма да ти благодари за това; то е неблагодарна работа. При това този, когото наблюдаваш, ще се чувства уязвен – защото никой не обича да бъде наблюдаван; всеки иска да има личен живот.
Добър или лош, глупав или умен, но всеки човек иска да има свой личен живот. Кой си ти, че да се намесваш? Недей да се превръщаш в надничащия Том, недей да надзърташ през ключалките на хорските врати и да зяпаш. Това си е техният живот. Ако желаят и ако им харесва да играят старите игри, остави ги да ги играят!
