Няма лоши години. Всичките до една
са различни. Съвсем като мене.
Всяка с нещо е нова, и със нещо добра.
И ме учи през цялото време
как да следвам единствено свойте закони,
и мечтите да сбъдвам без страх,
а пък щом календара свойте листи отрони
да подреждам надежди и смях
под елхата на своите вчерашни спомени –
колко дарове скрила съм там…
Ех, Живот, нека твоите дни да се гонят!
Имам още какво да ти дам…
Имам още любов да раздавам без сметка,
а пък ти ме обичай под брой.
Пък дори и понякога да ми слагаш решетки,
ти до края неизменно си мой…
Нека бързат годините в земните календари,
имам сили дори за това –
с моя огън човешки без вина да запаля
всяка коледна твоя звезда…
Вярвам точно в това – няма лоши години.
И живея с магия в душата.
Нейде има пътека само с моето име.
И краката ми тръгват нататък…
Автор: Мира Дойчинова
