Никога не бива да се страхувате от това, че остарявате. Бъдете благодарни за всички моменти, които сте имали и опита, който сте натрупали!
Всъщност има толкова много неща, за които съм благодарна, когато става дума за стареене. Благодарна съм, че съм по-уверена, че съм на добро място, що се отнася до кариера, че обичам любимия си и съвместния ни живот, че успях да изживея толкова много прекрасни рождени дни с приятели, че съм здрава и, ако не много мъдра, то поне повече, отколкото някога бях.
Всъщност съм благодарна за възрастта си. С всеки изминал ден осъзнавам все повече неща и разбирам, че съм се притеснявала излишно от годините. Всяка година ни прави по-мъдри и ни учи на много важни уроци, като:
Да се сбогуваме с драмата
В младостта си може да сме привлечени към драматичното, но днес кой има време за това? Ние работим достатъчно усилено, за да се съсредоточим върху нашите приоритети - които стават по-ясни с възрастта - и не се нуждаем от излишно напрежение, драми и объркани истории. Искаме приятелства, които ни водят напред, а не ни източват!
Ние сме благодарни, че можем, ако решим да ядем сладолед за вечеря. Но ние сме достатъчно мъдри, за да се научим да не го правим (често).
Не сме ограничени от културни и модни правила
Високи токчета? Не, благодаря. На този етап сме напълно щастливи, че поставяме на първо място удобството - и се чувстваме чудесно да го правим.
Знаем кога и как да се възползваме от всички възможности
Времето е ограничено и ние се учим как да се възползваме максимално от него и да рискуваме, когато можем.
Опитваме се да защитим себе си и близките си
Това се отнася за лекарския кабинет, на работното място, в училището на нашите внуци, на улицата... Знаем колко е важно да отстояваме себе си на правилното място и в точното време и не се страхуваме да изглеждаме сигурни в себе си, докато го правим.
Съпричастни сме повече
Необходимо е време и опит, загуба, интроспекция и търпение, за да разберем, че всички имаме различни преживявания и всички се опитваме да направим най-доброто, на което сме способни.
Научихме се да ценим телата си, защото те се справиха с какво ли не
Започнахме да се грижим повече за тях. Родихме деца, изкачвахме планини, сърцето ни беше разбито, възстановихме се от болест и сме по-силни заради това.
Всеки ден се учим да бъдем по-разбиращи прощаващи
Не само към другите, но и към себе си.
