Седиш на прага ми, чукайки на вратата и молиш за още един шанс. Казваш ми, че този път нещата ще са различни, че си се променил и си готов.
Но аз имам някои въпроси. Защо сега? Трябваше ли да ме мамиш, за да видиш, че никой не може да се сравни с мен? Трябваше ли да прекараш време в ръцете на друга жена, за да осъзнаеш, че никой не може да те успокои, както аз? Трябваше ли да целуваш чужди устни, за да разбереш, че те нямат вкус?
Казваш, че искаш втори шанс, защото не си знаел колко много те е грижа за мен, докато не си тръгнах завинаги. Липсвам ти и сега искаш да се върнеш. Искаш да се върнеш, но е прекалено късно.
Нека ти напомня за всички пъти, в които те чаках, но никога не дойде. За всички съобщения, които си прочел, но така и не си направи труда да отговориш. През цялото това време имах нужда от теб, но си бил твърде зает за мен. За всички безсънни нощи, когато ме накара да се чувствам, че не съм достатъчно добра. И за всички онези времена, в които ме приемаше като даденост.
Сега искаш втори шанс. Отговорът ми е прост. Не, не заслужаваш втори шанс.
Не би трябвало да ме загубиш, за да разбереш, че имам значение. Не би трябвало да се разделим, за да осъзнаеш стойността ми. Трябваше да осъзнаеш колко съм важна на време. Ако исках да ти дам още един шанс, това нямаше да е вторият ти шанс. Това ще бъде твоят стотен или милионен шанс. Вече ти дадох твърде много шансове в миналото.
Опитах. Чаках. Бях търпелива. Надявах се, че един ден ще накараш нещата да заработят за нас, но ти не го направи. Давах и давах, а всичко, което ти направи, бе да взимаш и грабиш. Накрая останах празна и счупена. Дадох ти твърде много от себе си, а ти никога не ми даде достатъчно.
Сърцето ми не е въртяща се врата, за да дойдеш и да си тръгнеш колкото си искаш пъти. Отворих сърцето си към теб и ти не го оцени. Но вече заключих вратата зад теб и хвърлих ключа в океана, където никога повече не може да бъде намерен. Не си добре дошъл обратно.Нямаш място нито в сърцето, нито в живота ми. Моля те, обърни се и си тръгни.
