Казват, че болката ни помага да пораснем. Казват, че благодарение на нея ставаме по-силни. Но не винаги е така...
Да, преминаването през травматични преживявания може да е „засилило“ или провокирало всички нас по най-различни начини. Научило ни е да бъдем по-предпазливи. Научило ни е да казваме „не“ и да очертаваме границите си.
Но понякога болката е неоснователна, неоправдана и просто се случва. Спрете да казвате, че благодарение на емоционалните травми ставаме по-силни хора. Толкова често те ни ограбват, така че “позитивите” са миниатюрни, в сравнение с парчетата от душата, които сме загубили безвъзвратно.
САМОТАТА ТЕЖИ, ДОРИ И НА СИЛНИТЕ ЖЕНИ
Ефектите от всяка преживяна болка са извън физическите - тя бърка в сърцето, ума и душата ни. Рови дълбоко в процепите на нашите страхове и несигурност, излагайки ги на открито. Травмата засяга физическото, емоционалното, когнитивното и социалното развитие. Нашите емоции на страх, тъга, гняв и срам се задействат.
Когато преминем през травмиращо събитие, организмът създава реакция на стрес, понякога предизвиквайки вълна от физически симптоми - паник атаки, самообвинение и проблеми със съня. Никога не забравяйте, че болката не е ваша вина. Може би хората са ви накарали да повярвате, че сте го заслужили. Но това не е така.
Вие сте силни личности, но не заради травмата, която сте преживели. Вашата болка не ви определя. Вие сте много повече от това.
