Отново и отново се оказваме в капана между миналото и бъдещето. Притиснати между болките от предишните дни и неизвестните въпросителни, често се чувстваме заседнали в безизходно положение.
Знаете ли, едва когато приемем миналото, ще позволим на вярата ни да стои по-високо от нашите страхове и съмнения. Защото именно с този процес на преживявания, ние се развиваме като хора, запознаваме се не само с това, което ни заобикаля, но и с това кои сме и кои искаме да станем.
Ако чувствате, че сте ударили дъното или пък сте достигнали най-високия връх в живота си, знайте, че непредсказуемостта на живота тепърва ще ви изненадва. Това е горчивата реалност. Реалност, която не е лесна за приемане, но въпреки това не може да бъде пренебрегната, тъй като тя е същността на всеки човек.
2020 НЕ БЕШЕ ГОДИНАТА, КОЯТО ИСКАХМЕ, А ОТ КОЯТО ИМАХМЕ НУЖДА
Невъзможността да контролираме това, което искаме не е най-доброто нещо, но не е и най-лошото, защото само така разбираме как да се справяме със ситуациите извън нашето въображение. Разбира се, бъдещето може да крие много тъмни дни, но не забравяйте, че ще има и светли, в които ще благодарите, че сте останали непоколебими през всички тежки времена. Затова бъдете търпеливи, дори когато сте по средата на моста между отчаянието и надеждата…
Не забравяйте, че всичко, което правите днес, ще повлияе на бъдещото. Това, което сте сега, е основата върху която ще градите следващите етажи на личността си. Затова се уверете, че имате стабилни устои.
Новото начало винаги отваря нова глава. Страниците вече са празни. Ние сме авторите на нашата собствена история. А каква ще бъде вашата?
