Размишления върху фундаменталните общочовешки въпроси за любовта, живота и смъртта са поднесени нетривиално от френския писател и режисьор Брюно Портие в пленяващия и изпълнен с мистика роман "Преходът“ (ИК "Изток-Запад“).
Ан и Евън осъществяват мечтата на своя живот: по време на дългоочакваната почивка влюбените предприемат бленуваното от години пътуване из необятната шир на Хималаите. Внезапно се случва непоправимото: моторът им катастрофира, Ан почива. След смъртта й всичко при Евън е навън с хастара.
На фона на тази ужасяваща история, която френският писател и кинаджия Брюно Портие ни разказва в интригуващия си роман "Преходът“, постепенно се разгръщат и сложните човешки дилеми за приемането на действителността, за изживяването на катарзиса, когато умът открива вероятността животът, който познаваме, да не е единственият, а смъртта да не е единственият зрим край…
Изключително възвисяващ и силно обогатяващ, романът навява спомени за класически творби като „Алхимикът“ и „Джонатан Ливингстън Чайката“; също като тях той преобразява изцяло начина, по който гледаме на света, но и по който възприемаме себе си в него.
Подзаглавието на "Преходът“ – "Бардо“ – допълнително разяснява авторовия замисъл: бардо е преходно състояние, преходен свят или интервал. С това понятие се означават и периодите на криза и дълбоки съмнения, чрез и при които човек израства по време на жизнения си път. Тези преходни периоди предлагат изключителни възможности за развиване на съзнанието и постигане на свободата. Според школите на тибетския будизъм пълният жизнен цикъл съдържа между четири и шест бардо, а всяко бардо дава възможности за стъпване на нов, по-широк път...
"Преходът“ е своеобразна – адаптирана за незапознатите с оригиналния текст – интерпретация на "Тибетска книга на мъртвите“, един от най-ценните духовни текстове с широкомащабно влияние.
