Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена. Известна е както като една от най-добрите преводачки на "Тъй рече Заратустра" и на Герхард Хауптман, така и като гениална поетеса. Но колкото и успехи да е постигнала в кариерен план, личният ѝ живот винаги ще бъде онова, което ни привлича като магнит.
АГАТА КРИСТИ: ЖИВОТ КАТО РОМАН
За красотата на Мара Белчева се е писало и говорило много. Още като ученичка в местната девическа гимназия "Митрополит Климент", тя поразявала старостоличани с външността си. Интересен факт е, че борбата за сърцето на красавицата довело и до първия дуел в България. Главни действащи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършило трагично, но княз Дондуков бил принуден да отпрати влюбените кавалери в родината им. Макар че нито един от руските офицери не спечелил симпатията на Мара, нейното сърце в крайна сметка било пленено от ерудита Христо Белчев.
Неговата чувствителна душа и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица. На 1 юни 1886 г. с много любов младите хора свързали съдбите си. Уви, щастието на тази така обичана светска двойка не трае дълго, защото само 5 години след вричането им във вярност, Христо, който по това време е министър на финансите, е убит по погрешка по време на покушение срещу Стефан Стамболов.
През следващите месеци Мара си печели прозвището "дамата в черно" от столичани. Овдовяла само на 23 години, Мара трудно преживява тази глава от книгата на живота. През 1903 година по време на вечеря тя се среща с един от най-известните ни творци по това време – Пенчо Славейков. Всъщност, двамата се познавали бегло от детските си години, но авторът бил поразен от финеса, красотата и интелекта на вече порасналата Мара. И Славейков, и тя познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.
Връзката им обаче е доста одумвана от софийския хайлайф. За повечето хора е странно и непонятно как така тази изискана дама, ухажвана от толкова значими личности, дори от самия княз Фердинанд, е благосклонна към вечно сърдития литератор. Животът придобива нов смисъл за нея - Пенчо я приобщава към кръга "Мисъл", а домът ѝ "на пъпа на София" (на сегашната ул. "Христо Белчев") се превръща в редакция на литературния сборник. Първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г.
Съдбата на тази чудновата, но много загадъчна двойка рязко се променя, когато след 10-годишна служба като Директор на Народната библиотека, Славейков е съкратен. Тогавашният министър на просвещението, Стефан Бобчев, е в конфликт със сложния автор и решава да го унижи допълнително – дава му длъжност като уредник на училищен музей с кабинет на четвъртия етаж. Разбира се, с ясната идея, че Славейков, вследствие заболяването си като малък, трудно ходел, придвижвал се с бастун. Обиден и огорчен, Славейков напуска България заедно с Мара Белчева. Първо отиват в Цюрих, следват 3 месеца в Рим, но в началото на пролетта на 1912 година болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България.
До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война и никога не забравя голямата си любов, ходейки всеки ден до гроба на Славейков. Мара Белчева умира в крайна бедност през 1937 година.
