Най-тъмно е преди разсъмване! Вярвам, че ако в момента нивата на депресивност и тревожност са повишени, то е не само защото тази година е изпитание за всички ни, а и защото от години е нужно разтърсване, за да се пробудим от нездравия си сън, да отворим очи за истинното и да съмне в душите ни. Крайно време е да пораснем. Революциите искат разтърсване. Количествените промени не биха били последвани от качествени, ако няма разтърсване. А днес човечеството отчаяно се нуждае от качествени промени в начина си на мислене и действане. Време е да спрем да сме духовни джуджета, слепи глупаци и да се поучим от грешките си. Само така те биха проимали смисъл.
Болестта също има смисъл – тя е учител и път към здравето.
И тъмното има смисъл!
Не можем да оценим светлото, ако не сме познали тъмното, не можем да оценим свободата, ако не сме познали несвободата. Всяко нещо на този свят, според естествените физични закони, поражда противоположността си. Ако от едната страна на везните се увеличат страхът и злото, от другата се увеличават любовта и доброто. Ако махалото много се засилва в едната посока, много далеч отива и в другата. Наш е изборът кое да виждаме.
Аз виждам това, което става вътре. Имам шанса да работя с вътрешния свят на хората. А преди нещо да се случи отвън, то се случва вътре. В последната година у все повече хора се породиха нужни въпроси, които досега са спали. Нужни за мъдрото живеене на човека и на планетата. Все повече са хората, които тръгват по пътя на духовното израстване. Все повече хора отварят очите си за истините и развенчават заблуди. Все повече хора търсят осъзнатост. Случващото се катализира и оптимизма, повдигането на вибрациите отвътре. Напират любовта и вярата! Контракциите са мощни и раждането им вече не може да бъде отложено.
Обратното на любовта е страхът, а обратното на вярата е съмнението. Осъмняването е първият грях (а може би единственият!). Ако осъмняването ни е изгонило от Рая и е довело и страха, то може би отново осъмняване би било нужно, за да се върнем към вярата, а страхуването – за да ни върне към любовта. Осъмняването в досегашния ни начин на мислене и живеене. Изплашването от реалността, която сами сме създали.
Идва Коледа. Чудесата най-често ги забелязваме тогава. Не казвам "случват се тогава", а забелязваме ги, защото избираме да ги търсим, а когато ги търсим, ги и виждаме. Освен това не се случват, а ги случваме. Ако изберем да го направим. Разбира се, че го можем. Аз го живея, наблюдавам го 30 години вече и професионално. Оптимизмът също е избор на гледна точка. От гледната ни точка зависи реалността, която се материализира в живота ни. Ако пък не искаме чудото да трае три дни, можем да изберем да го случваме ежедневно. Повтаряме тия думи почти всяка година по Коледа. А кога ще почнем да го правим? Отново в хипотетичното утре ли? Но хипотетичното утре от филмите на ужасите от една година вече е днес. Утрето-избор не може да бъде отлагано повече! Слънцето не може да бъде отложено! Разсъмването не може да бъде спряно! А тъмнината е просто негов предвестник. Забравихте ли – най-тъмно е преди разсъмване.
Мадлен Алгафари
