Наблюдавам следния тренд. Много жени (сред тях бизнес дами, блогъри, които преди заобикаляха тези теми с досада) започнаха да говорят публично на тема богинята в тях, архетипите на жената, безусловната любов, хармонията със себе си, духовното израстване... И още нещо, все по-модерни стават споделени селфи снимки с прикрепени към тях мъдрости за живота и любовта. Усещам, че ми липсва идентичност в социалните мрежи днес. Навсякъде цитати за духовното до снимка по бански, предизвикателен поглед с ярко червило или обедното меню, кучето... Идеи и съвети как да бъдем гъвкави, толерантни, социално отговорни, прощаващи, повече даряващи... Мощен потенциал в това съдържание на първо четене - нали?!
Но под този духовен изблик може би се крие и някаква дълбока скръб, срам, ужас, гняв - всичко, което всеки човек носи в сянката си. Всичко, което всеки човек е привлечен да избягва. Някои бягат от "негативни" състояния и навици като пазаруване, работа, лоши връзки, лекарства, храна. Други заобикалят болката си, опитвайки се да се представят на духовно "добри". Точно това се нарича духовно заобикаляне.
Търсенето на нови алтернативни решения на лечение НЕ е духовно заобикаляне, а разнообразен подход към лечението.
Внасянето на любов в политиката и съзнанието за природата в търговията не е духовно заобикаляне, а духовна практика.
Духовно заобикаляне е когато използваме духовни практики, за да избягваме неща у себе си, които смятаме за неприятни и бездуховни. Или вкопчването в духовни практики и вярвания, за да се избегне справянето с натежалите болезнени чувства, неоздравелите рани и нужди от развитие. Това е използване на позитивно мислене за прикриване на мъката.
"Ооо, във всичко се крие дар." Да, във всичко се крие дар, но първо се срещни с това, което те е опустошило и после наистина ще оцениш и дара.
"Всичко се случва с причина." Също много любимо твърдение. Но каква полза има повтарянето на тази теория за раненото Аз? Ако си обърнат към раната, ще си наясно и с причината, поради която е възникнала същата.
Има и такива, които смятат, че са приключили с духовното развитие. Но не живеем ли в свят на постоянна еволюция? Това с финалното израстване звучи несериозно. Отново е заобикалка. Отдушник.
Едни медитират с мартинита и цигари, други с духовни книги и събития, но ефектът би могъл да бъде еднакъв – изкуствена представа за себе си и изкуствено заглушаване на болката и страничните ѝ ефекти. А това не е ли също толкова саморазрушително?!
Изцелението е в истината - когато сме вперили очи в собствените си рани.
Разбира се, не всяко търсене е разсейване. Не всеки, който е фокусиран върху Светлината, избягва тъмната си страна. Понякога просто имаме нужда от подобни заобиколки в живота си, за да можем да се справим с всяка част от него.
Експериментираме, живеем в собствената си истина, израстваме. Тестваме се и предизвикваме сами себе си. Правим го не защото сме слаби или дефектни, а защото така правят учениците на живота, за истината. И когато приключи нуждата ни от заобиколки, духовността ни изведнъж разцъфва.
Автор: Юлия Атанасова
