Най-красивите моменти в живота обикновено са тези, които изискват много усилия от самото начало. Нищо, което се постига лесно не е толкова добро, колкото ако сте работили усилено, за да го постигнете.
Може би този красив момент е, когато най-накрая хвърлиш шапката си за дипломиране. Или може би, когато скочиш с парашут, след като дълго време те е било страх от височини. Или може би излизането от зоната на комфорт – ставаш рано, за да гледаш сутрешния изгрев. Каквото и да е, винаги ще има някой, който да ви каже "да слезете на земята", но не трябва да обръщате внимание. Тези хора може би никога не са имали "своя" момент. А красивите моменти в живота вървят ръка за ръка с любовта.
Истината е, че някои хора просто искат най-добрия краен резултат с минимални усилия. Живеем в общество, водено от алчността и бързината, където всичко ни се връчва с обещанието за незабавно удовлетворение. Но дали този краен резултат наистина се усеща по същия начин, след като сте минали "по прекия път" към върха? Как можете да знаете истинската интензивност на една емоция, без да сте я съпреживели по пътя си?
Хората се обвързват с "удобни" и "рентабилни" половинки, просто защото така е логично и безумно лесно. Създават деца, защото "му е дошло времето". Ходят на работа, която мразят, защото е "сигурна". А къде остана любовта? Спрете да живеете мъртъв живот, защото мислите, че мечтите са само за глупаците. Никоя мечта не е твърде голяма за изпълнение, само страхът към нея. Запомнете, че любовта винаги ще бъде крайната цел – не спокойствието, не парите, нито мнението на околните. И един ден, когато се обърнете назад, ще искате да знаете, че сте изживели живота си, пътувайки към нея.
