Скриваме се зад сарказма. Въртим очи отегчено и мрачно, вместо да допуснем, че пеперудите прелитат около нашите стомаси. Правим безгрижни шеги и коментари, които са на ръба на обидата, вместо да раздаваме комплименти и да сеем любов. Ние се отдръпваме, когато чувствата ни станат твърде интензивни.
Взимаме предпазни мерки, за да не допуснем твърде дълбока привързаност. Издигаме зидове и строим огради с огромни катинари около сърцата си. Внимаваме кого пускаме в живота си, защото не искаме да събираме душите си на парчета след това.
Изглеждаме безсърдечни, защото никога няма да рискуваме да излеем чувствата си на открито, независимо дали сме пияни, или трезви. Никога не бихме показали нашата уязвима страна, когато някой се взира в пътя ни или в нас самите.
Ние, безсърдечните жени, строго пазим тайните си. Никога не признаваме начина, по който сърцата ни препускат, когато получим съобщение или огнен поглед. Всеки път, когато някой се опита да попита за нашите чувства, ние правим саркастичен коментар и намираме начин да се върнем обратно към по-удобен разговор.
Ние се държим така, сякаш не можем да се грижим за хората, които означават най-много за нас. Носим маска в обществото, а всъщност сме по-чувствителни, отколкото някой би предположил.
Преструваме се, че сме безсърдечни, защото се чувстваме по-удобно да заобикаляме емоциите си, отколкото да ги възприемаме и да ги обличаме в думи. Предпочитаме да действаме, отколкото да се справяме с най-съкровените си чувства. А ние знаем най-добре, че чувствата са объркани, сложни, могат да донесат след себе си цял ураган.
Може да изглеждаме безсърдечни, да се борим с чувствата си, но все още имаме такива, при това силни. Чувства, които не си отиват, без значение колко много се преструваме, че не съществуват…
