Сигурно сте чували, че най-голямото дете в семейството има склонност да бъде по-отговорно, докато тези, които са едно дете е по-вероятно да бъдат егоистични и по-взискателни. Дали това са просто стереотипи или е истина, че реда, по който сме родени, може да определи нашия характер?
Днес решихме да намерим отговор на този интересен въпрос.
Теорията за реда на раждане е започнала в края на 20-те с Алфред Адлер, приятел и колега на Зигмунд Фройд.
Ето и какво мисли той:
Първото родено дете (най-голямото)
Според Адлер, най-голямото дете има склонност да бъде консервативно, обичащо да има власт и предразположение към лидерството. Тъй като те често поемат отговорност за по-малките си братя или сестри, първо родените израстват с идеята да бъдат грижовни, с повече желание да станат родители и по-инициативни.
Второто родено дете (средното)
Средните деца обикновено са по-амбициозни, тъй като се опитват да достигнат по-големите. Те рядко са егоисти и е по-вероятно да си поставят неразумно високи цели за себе си. Това увеличава броя на провалите им, макар че да знаят как да се справят с трудностите в живота е това, което ги прави по-силни.
Последното родено дете (най-малкото)
Като правило, най-малкото дете получава много грижа и внимание от родителите и дори от по-големите си братя и сестри. Поради тази причина те може да се чувстват с по-малко опит и по-малко самостоятелни. Въпреки това, последно родените обикновено са високо мотивирани да надминат своите братя и сестри. Много често те постигат големи успехи и печелят признание в избраната от тях област. Те стават най-бързите атлети, най-добрите музиканти или най-талантливите артисти. Най-малкото дете в семейството е много вероятно да бъде много социално, въпреки че са склонни да бъдат по-безотговорни и несериозни, отколкото по-големите деца.
Единственото дете
Тъй като то в повечето случаи е по-глезено от родителите си, единственото дете очаква същото и от другите. Зависимостта и егоцентризмът са водещите качества на този стил на живот. Единственото дете трудно комуникира с връстниците си. Много деца, които нямат брата или сестри, стават перфекционисти и устремени да постигнат целите си на всяка цена.
