Манипулаторите често се крият под различни маски. Те са истински майстори в изкуството да променят фалшивите си лица както пожелаят в зависимост от човека, ситуацията или преследваната цел.
Манипулаторът симпатяга
Тази първа маска е безспорно най-често срещаната. И най-опасната, защото идеално прикрива играта на манипулатора: той е усмихнат, екстровертен, бонвиван, а в определени моменти умее да се показва и загрижен за другите. Говори много и без затруднения.
Позиционира се, заема своето място – а мястото, което вие заемате, най-естествено става негово. Той предлага образа на човек, който се чувства добре в кожата си, на когото би ни се искало да приличаме и който бихме искали да ни заобича.
Героят, който Мишел Пиколи играе във филма на Пиер Грание-Дефер "Странната афера", е фрапантен пример за този вид хора. На всички нас ни е трудно да приемем, че зад този безкрайно очарователен човек, надарен с толкова приятни качества, се крие релационен манипулатор. В това е и голямата опасност!
Процесът на манипулиране е достатъчно дискретен, за да се прикрие зад друг един набор от нагласи, приятни и забавни поне на повърхността.
Забелязали ли сте, че ни е по-лесно да задоволим желанията и нуждите на симпатичния човек? И в същото време, че като цяло е по-трудно да откажем нещо на приятел, отколкото на непознат.
Тъкмо тази така простичка даденост съумяват да използват повечето манипулатори, за да засилят влиянието си над другия. Подобно явление съществува и при животните. Някои видове опасни риби използват миметизма на други, по-дружелюбни видове, за да постигнат целта си.
Фактори, пораждащи симпатия
Как човек става симпатичен? За това допринасят известен брой фактори. От двайсетина години социолозите се занимават сериозно с този въпрос. И откриха как абсолютно непознати хора съумяват да изтръгнат нашето „да“ за няма и няколко минути само защото ги намираме за симпатични.
Такъв е например случаят с идеалните продавачи. Социолозите са забелязали, между другото, че физическият вид, сходството (наличие на общи неща с купувача), определено свойското държане, ласкателствата, положителните асоциации при контакта (свързани с приятен момент, прекаран и от двамата, с известни личности, които познават, и т.н.) със сигурност оказват, макар и несъзнавано влияние върху повечето от нас.
Голям процент (приблизително 60 на сто) от манипулаторите възприемат като правило за поведение създаването възможно най-бързо на приятелски отношения – особено в чисто професионален контекст – или се опитват още при първия контакт да ни станат симпатични. Те са усмихнати, много внимателни, щедри (правят малки подаръци или дребни услуги) и не се колебаят да ви ласкаят.
Разлика между манипулатора симпатяга и наистина симпатичния човек
Разбира се, не става дума да подозираме в манипулация всеки човек, когото намираме за симпатичен. За щастие, има много наистина уверени в себе си хора, които нямат нужда от хитрини и измами, нито от интриги, за да бъдат харесвани.
Те умеят да изразяват открито и честно мнението си, своите желания и чувства. Освен това уверените в себе си личности зачитат желанията, нуждите, чувствата и мнението на другите. И с нищо не ни карат да смятаме, че да имаме нужди, мнения или чувства, различни от техните, е неправомерно, зле видяно, принизяващо, вдъхващо чувство за вина.
Увереният в себе си човек се чувства добре в кожата си, той не се преструва, усмихва се, той е приветлив, възпитан и с овладян нрав. Той е с открит ум и поведение. Не поднася непрекъснато неприятни изненади и завързва стабилни професионални и социални връзки.
Не крие нищо от личността си и изобщо няма нужда да мачка другите, за да се чувства значим. Увереният в себе си човек не отрича недостатъците си (макар невинаги да му е лесно да ги признава и приема), но признава и качествата си.
Между впрочем, такъв човек не ги демонстрира постоянно с цел да докаже на другия, че го превъзхожда или пък че в много отношения онзи стои по-долу от него.
***
Книгата "Манипулаторите са сред нас" от Изабел Назар-Ага е посветена на така наречените релационни манипулатори – манипулаторите в отношенията, в общуването с другите. Те нямат нищо общо с професионалните "манипулатори" в областта на рекламата, продажбите или политиката.
Симпатични, чаровни, сдържани или направо тиранични, релационните манипулатори използват различни средства, за да постигнат целите си. Действайки подмолно, тези наши "близки" – родители, спътници, познати, колеги – успяват да ни вменят чувство за вина, да ни унизят и да посеят съмнения в душите ни.
Манипулаторът не държи сметка за правата, нуждите и желанията на другите. Той се налага фино (в сравнение с него диктаторът просто се налага). Ако някой ден го упрекнете за това, той ще се закълне в противното и ще подкрепи твърденията си с лъжливи доказателства. С какви средства да се предпазим от тези терористи на чувствата, които под видимия си чар прикриват опитите си… да ни унищожат? Прочетете тази книга и ще разберете.
