Колко често ни се е случвало да се събудим посред нощ, облени в студена пот, и да се отдадем на размисли по някакъв проблем, с който ни предстои да се сблъскаме на следващия ден или дори в още по-далечно бъдеще? Колко пъти, отдадени на приятно занимание, изведнъж се сепваме и позволяваме на ума си да затъне в някоя глождеща ни мисъл?
Вероятно няма мъж или жена, които да не са усещали ноктите на безпокойството да се впиват в тях в един или друг момент. И все пак, ако седмици или месеци по-късно се върнем към предмета, породил това безпокойство, често откриваме, че онова, което ни е карало да се мятаме в постелята и е вгорчило радостите от ежедневието ни, така и не се е случило или пък далеч не е достигнало размерите, от които сме се опасявали.
Никой проблем досега не е бил решен посредством притеснение. Ако насочим енергията, която изразходваме за него (а то е ненаситен консуматор на енергия), към конструктивни стъпки за решаване на трудностите, пред които сме изправени, то не само ще забравим за страховете и вълненията си, но и ще се превърнем в много по-здрави и щастливи хора.
Тази концепция не е нова. Още от древността мъдреци и философи са я изразявали по най-различни начини.
В своята книга „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ Дейл Карнеги я разглежда в голяма дълбочина. Дори само някои от съветите, дадени там, могат да ни помогнат да погледнем под различен ъгъл на нещата, за които се тревожим.
Три начина да се преборим с безпокойството. Лесно е да кажем на някого да спре да се притеснява, но съвсем друго е да го сторим на практика.
Ето някои полезни насоки в това отношение:
1. Когато сте изправени пред проблем, който ви тормози, не го прехвърляйте в ума си до безкрайност. Посрещнете го лице в лице и вземете решение. Повечето от тревогите ни са резултат на нерешителност. След като решението вече е взето, придържайте се към него. То може и да не е най-правилното, но всяко положително действие обикновено е по-добро от бездействието. И никога не допускайте грешката да очаквате, че няма да допускате грешки.
2. Преценявайте докъде свършва рационалната мисъл и откъде започва тревогата. Не забравяйте, че да мислим и да се тревожим не е едно и също. Ясната мисъл е конструктивна. Тревогата е деструктивна.
3. Ако има нещо, което можете да направите, за да решите проблема, който ви гложди, не се колебайте.
Трябва да предприемете всяка възможна стъпка, за да го смъкнете от плещите си.
Обитателите на един старчески дом в Ню Йорк се притеснявали да не ги ограбят, когато излизали сами до центъра на града. Постоянният страх принуждавал мнозина от тях изобщо да не напускат уединените си стаи, а други го правели, но със свито сърце. Това продължило, докато един от тях не осъзнал, че всички те са жертва на една и съща тревога и че не правят нищо по въпроса – освен да се тревожат още повече. Той променил посоката на разсъжденията си от униние към действие. В резултат било взето решение да сформират групи помежду си и така заедно да преминават през „опасната зона“ в определени часове от деня. Конструктивната мисъл изместила деструктивното безпокойство и така премахнала проблема.
Когато сте изправени пред някакъв проблем, запитайте се кое е най-лошото, което може да се случи? Подгответе се да приемете този вариант и след това се опитайте да подобрите положението.
Дейл Карнеги
