Пътувам в трамвая и чета "Джули и Джулия", книгата, която момичетата ми подариха на вечерята снощи, за да ми напомнят, че имам планове и проекти, които е крайно време да реализирам. Мил и толкова неочакван подарък. Няколко часа по-късно получавам още една изненада - този път е в голям плик и е палто. Това, което си бях харесала преди седмици, а той обикалял от магазин на магазин в мола, докато го открие. В кроя на един такъв ужасен ден, какъвто би следвало да е вчерашния, всъщност установявам че ми е много щастливо.
Обратно в трамвая. Жена на средна възраст ме моли да й кажа къде трябва да слезе за пазара "Иван Вазов". Упътвам я, когато момента идва и секунда след като е слезнала и вратата се затваря зад нея осъзнавам, че сме една спирка по-рано. Става ми криво, че явно освен собствения си път вече обърквам и този на напълно непознати хора и в знак на солидарност (или може би наказание) и аз слизам една спирка по-рано.
Мисля си за живота и за това как не се подрежда, по начина, по който ми се иска. И когато изведнъж се случват неща, които не си предвиждал, осъзнаваш, че точно в тези трудни и гадни моменти си най-силен и най-много вярваш, че нещо вълнуващо и голямо те чака зад ъгъла. И всички онези малки хора от ежедневието ти изведнъж стават точно такива - малки! И още преди да съм изминала и две пресечки вече знам 3 важни неща, които е хубаво да не забравям. Аз и всички останали.
1. Недей да чакаш твърде дълго за да направиш промяна, когато не си щастлив, защото промяната ще дойде сама, а ти няма да си готов за нея!
2. Каквото и да ти се случва, ако имаш приятели, които да се смеят и плачат на една маса с теб в някакъв полу-шизофреничен филм на настроения, значи можеш да преминеш през всичко.
3. Ако той е до теб, за да хване ръката ти и да ти повтаря, че си силна, значи наистина ще бъдеш.
Източник: onlinepriatelka.com
