Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че първо искам да напиша как ме е накарала да се почувствам. Нали това в крайна сметка е най-важното при споделените истории - как те резонират у нас.
Сигурно повечето, които посягат към разказа на Весела, са хора или със сходна съдба или са близки на наркозависими. Но според мен историята би трябвало да достигне до хората като цяло. До тези, които са родители или биха искали да бъдат такива, през тийнове с объркани сърца, до по-възрастни хора, които търсят път към младите.
Книгата е за човека и човешкото, за пропаданията ни, за слабостите, които допускаме да ни съсипят отвътре и за онази воля, която стои вътре дълбоко у нас. Вярно - наритана и полумъртва, но все пак единствената, която може да ни изтегли от калта. Само трябва да я извадим напред. Ето това е спасението - самоспасението. Убедена съм, че от абсолютно всяка адикиция, а те са част от човешката природа, се освобождаваме сами. Няма хапче, субстанция или човек, които с магическа пръчка да те освободят, те могат да са някакъв фон (благоприятен, ако попаднеш на добър специалист), но самото спасение идва от човека.
Ще се върна отново към личната съдба на Весела и хероиновата й зависимост. Хероинът беше за няколко поколения от 90-те насам най-ужасяващият демон, обричащ огромен брой семейства на смърт, разруха и дългосрочен ад. Весела уточнява нещо важно, че хората по това време не знаеха, не бяха информирани каква отвратителна дрога залива ежедневно децата им. Нито самите деца осъзнаваха в какво се забъркват…
Весела го нарича демона, но и най-голямата й любов. Защото хероинът носи забрава и онова мимолетно усещане за свобода и щастие. В неговото краткосрочно повторение мнозина се изгубиха. Но не всеки път е предопределен. Затова Весела споделя своята история, защото винаги има надежда, докато си жив. След хиляди неуспешни опити, разочаровани, близки срещи със смъртта, достигане на лудостта в чистата й форма, някъде там Весела решава да се промени завинаги. Да погледне право в очите истината за самата нея и да тръгнат заедно напред.
