Често ние казваме "Да", когато ни се иска да кажем "Не", водени от криворазбрано чувство за дълг или чувство за вина. Така в един момент започваме да действаме според очакванията на хората около нас, без да се съобразяваме със своите нужди. И въпреки че си обещаваме следващия път да откажем, някак не успяваме да изговорим двете буквички Н-Е и отново казваме "Да, разбира се". Това ни кара мълчаливо да страдаме, да виним другите, че вечно искат нещо от нас и да укоряваме себе си, че нямаме твърдостта да отстояваме своите желания.
Неумението да кажем "НЕ" предизвиква у нас дълбоки вътрешни конфликти. Борейки се между мисли като "длъжен съм", "така трябва" и собствения ни стремеж към щастие, ние постоянно оставаме неудовлетворени и трупаме спотаен гняв.
В много случаи именно неспособността ни да откажем, да поставим граници и да защитим себе си е причина за поява на депресии, неврози, страхови състояния, паник атаки и т. н.
Защо ни е толкова трудно просто да кажем "НЕ" и защо всъщност го правим?
Ние приемаме този начин на поведение заради това, което са ни учили в детството ни и под влияние на обществените морални или религиозни норми. Противно на нашето мнение, ние се съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се сърдят, за да не се стига до конфликт; за да ни уважават и обичат; защото "така трябва" или водени от "необходимостта" да бъдем любезни. Реално обаче се случва точно това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят, те губят уважението към нас и започват да ни използват.
Неспособността да кажем "Не" вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки "Да", когато ни се иска да кажем "Не", ние си мислим, че правим добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно. С постоянното си съгласяване ние заблуждаваме околните. Те смятат че след като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си решение се "жертваме" за тях. В други случаи, когато не можем да откажем поради любезност или притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди. Много по-добре и за двете страни е когато дадем ясен и недвусмислен отговор.
Как да кажем "Не", без да бъдем груби и без това да оставя у нас чувство за вина?
Когато се учех да казвам "Не", го правех с хиляди извинения и оправдания, а след това изпитвах угризения и ме обземаше силно чувство за вина. Подобен отказ не върши работа. Не е нужно да се оправдавате, да давате обяснения и да се извинявате. Не е необходимо да си измисляте причини от типа, че внезапно нещо се е случило или някой се е разболял.
Вие имате право да откажете. Просто отговорете кратко и ясно. Отговорът може да е "не" и пак да бъде любезен. Хората уважават човек, който дава ясен и категоричен отговор, а не някого, който постоянно увърта, хленчи и се оправдава.
Разбира се, че не винаги трябва да отказвате. Понякога може да предпочетете да пренебрегнете желанията си, за да помогнете на другите, но знайте че съзнателно сте направили избор. Вие сте решили така, затова не е нужно да обвинявате хората около вас или да укорявате себе си, не е нужно да се чувствате жертва.
