"Нямам време за това, нямам време за онова..." Времето все не ни стига. Обгърнати от сивото ежедневие, от работа, от грижи и проблеми, ние сякаш сме забравили да живеем. И когато ни попитат: "Защо?", отговаряме: "Нямам време!".
Но дали наистина е така?
Да, в живота не всичко е розово и понякога сме заети с толкова много неща, затрупани сме с толкова много задачи, ала значи ли това, че не може да отделим време за себе си, за любимите си хора, за истински важните неща?
И от това нямане на време за най-важните неща, вижте днес в какво се превърнахме!
Искаме още и още, когато вече имаме достатъчно неща, които не можем да оценим. Обвиняваме любимите си хора със "Сега защо не направи това, а не онова?" и забравяме да им кажем: "Благодаря ти, че си все още тук, до мен, че те имам." Сърдим се, вместо да даваме прошка. Крещим, вместо да си говорим тихо и нежно. Забравяме да кажем: "Благодаря!", "Прости ми!", "Обичам те!". Ровим се в миналото и се тревожим за бъдещето. Забравяме да живеем в настоящето. Да видим колко е красив света, колко е скъп животът, колко богати сме, че имаме любими хора до нас и колко щастливи сме, че може да отворим очи и тази сутрин!
"Нямам време" е оправдание. Това е една голяма лъжа. Защото времето ни е дар и единствено ние самите може да решим как да го използваме, на кого да го отделим и с какво да го оползотворим.
Загубените вещи може и да ги открием, загубеното доверие може и да си го спечелим отново, загубената любов може и да възкресим, ала загубеното време НИКОГА няма да върнем.
Затова аз днес избирам:
Да имам време за себе си.
Да имам време да се чуя с приятелите си.
Да имам време да кажа на близките си, че ги обичам.
Да имам време да направя добро.
Да имам време да се отдам на любимото си занимание.
Да имам време да прочета някоя книга.
Да имам време да чуя любимата си песен.
Да имам време да посетя мястото, където се чувствам щастлива.
Да имам време да се усмихна.
Да имам време да помечтая.
Да имам време да целуна любимия си човек, да го прегърна силно и да му кажа: "Благодаря ти, че си до мен, че ме търпиш, че приемаш такава, каквато съм, че те има!”
Така че днес аз избирам да имам време, време за най-важните неща, време да живея!
