Писна ми да слушам приказки за принцове, страст и безпаметни вечери. Да мисля коя рокля и кои обувки да сложа. Искам мързелива любов. Такава, която ме кара да се чувствам сигурна и защитена, като че ли съм на правилното място в точното време.
Искам любов по пижама. Да не се чудим в кое заведение да отидем и с кои приятели да се срещнем, защото ни е скучно. Искам да стоим на дивана, да ядем пица от кутия и да гледаме забавни филми. А после да си легнем и да водим сънливи разговори за глупави хипотетични ситуации.
Не искам блясък и лукс, нито скъпи подаръци. Мечтая си за спокойни утрини, споделени кафета и мирис на загорели палачинки. А после денят ми да продължава със съобщения, които ме карат да избухна в смях на важна фирмена среща. Защото малките неща имат по-голяма стойност от всеки самолетен билет или чифт скъпи обеци.
Искам след тежък ден да пием вино в хола. Или да се гушкаме по бельо. Да си правим идиотски селфита, които никога няма да видят бял свят, защото са лични, интимни, само наши си. Не искам връзка, която изглежда добре в социалните мрежи. Искам да бъдем най-щастливи, когато сме само двамата, без да се опитваме да впечатляваме някой. Искам мързелива любов, която превръща всеки обикновен ден в специален.
