Трудно е да простим. В живота ни често се случва да се срещаме и разминаваме с хора, които оставят следи на огорчение в нас. Могат да бъдат наши близки, семейство, приятели, познати... Независимо от ситуацията, бремето на болката, гнева и горчивината е винаги тежко и ни пречи да продължим пълноценно напред.
В момент, в който имах най-голяма нужда от светлина, която да разсее тъмнината на обидата и огорчението, попаднах на така наречената хавайска молитва, която променяла животи, лекувала хора. Без лекарства, без подръчни средства, само с помощта на няколко думи и фрази, съдържащи посланията за прошка и любов.
Нямаше какво да губя, освен да намеря тихо пространство, в което да остана насаме и да отворя сърцето си за всичко, което беше побрало в себе си. За да се упражни молитвата, се преминава през няколко етапа с простичките на пръв поглед думи: Съжалявам, Прости ми, Благодаря ти, Обичам те.
През първия етап, в който се извиняваш пред себе си, гласно поемаш отговорност за емоциите, които изпитваш в настоящия момент. Каквото и да се е случило, интерпретацията е само една: поемане на пълна отговорност.
"Осъзнавам, че съм отговорен (назовава се проблема) в моя живот, поемам отговорност и съжалявам, че нещо в моето самосъзнание го е предизвикало/е станало причина това да се случи."
Това е началото и много ключов момент, който отваря портала на мощна вълна от емоции, променяйки ъгъла, от който се гледа на проблемите. Много често влизаме в ролята на жертви и обвиняваме всичко и всички около нас за нещата, от които не сме доволни. Само, че ние сме тези, от които зависи как ще се чувстваме и как ще възприемаме света. Ние и само ние отговаряме за себе си. Осъзнавайки този факт, голяма доза от товара на обвинението и обидата, които таим към някого, могат да бъдат разтоварени.
Втората стъпка е да помолим за прошка. Независимо кого молим, важното е да освободим вината, която носим в себе си. В момента, в който поемаме отговорност (стъпка 1), можем да видим къде се коренят нашите грешки, за които да поискаме прошка... На себе си, на близките, на излезлите от живота ни хора. Само така можем да изчистим въздуха и останалата тежест на вина.
Третата стъпка, след като сме разтоварили всички тежки и болезнени емоции, е да извикаме чувството на "благодарност" в себе си. Да благодарим на нас самите за това, че се опитваме да бъдем по-добри, да благодарим на нашия Бог, на Вселената и енергията, която ни заобикаля. Да се изпълним с истинска и чиста благодарност към целия заобикалящ свят за възможността да бъдем тук.
Последната, четвърта стъпка е тази на любовта. Отворете сърцето си и прошепнете отново и отново думите: Обичам те. Кажете го и си представете когото и каквото искате. Почувствайте го. Вече ще сте по-леки, по-спокойни и по-щастливи.
Практикувайки тези четири стъпки успях да преодолея чувства на вина, срам и болка, които ме измъчваха ужасно. Не беше необходимо да се извинявам и да искам прошка от никой физически, защото осъзнах, че единствените, пред които сме отговорни за багажа, който носим, сме самите ние.
Автор: Барбара Пейчинова, highviewart.com
