Вървял по пътя си един мъдър старец, като се любувал се на красотата на природата и се радвал на живота.
Неочаквано забелязал нещастник по пътя си, прегърбен под непоносимия товар, който носил на плещите си.
- Защо се подлагаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.
- Страдам за щастието на децата и внуците си, - отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми е страдал заради щастието на моя баща, баща ми е страдал заради моето щастие, а аз страдам през целия си живот само и само децата ми да са щастливи.
- А бил ли е поне един човек от вашето семейство щастлив някога?
- Не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат щастливи! – отвърнал нещастникът.
- Неграмотният не може да научи другите да четат, а къртицата не може да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш как да научиш и децата, и внуците си да бъдат щастливи.
