(Тази притча казва повече от стотици книги взети заедно. Тя е истинска, докосваща и невероятно поучителна. Насладете й се и я запомнете. Един ден може да ви помогне!)
В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.
Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...
Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.
Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.
Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
Автор - неизвестен
