Добре дошли в поколението на уморените младежи, няма кой да ни завари добре. Пътя сам си го правим, проправяме, копаем или изриваме, надяваме се сами да не се заринем, градим си го дъска по дъска и никой не ни чака на хоризонта.
Така го искаме да е - от нас да си зависи. Ако се проваляме, сами да се проваляме, ако успяваме, цялата гордост за нас да е. И ставаме уморени като сме на 20 години. Егоистични гадини.
Сутрин се събуждаме и оставяме чувствата на нощното шкафче. Малко над дрехите, които сме захвърлили по земята предната вечер. Мием си очите и с това гледаме да паднат и всички спомени от последните години, ферментирали и отлежали, които вечер като спим и се надигат до мозъка ни и си спомняме.
Мием си зъбите и с тях изплюваме и думите, които са запазени за тези, които обичаме, но ги няма край нас вече. Изплюваме думите в мивката, за да не трябва да ги казваме, за да не ни напира да звъним по телефона и да говорим с хора, с които вече на знаем как да говорим, колкото и да искаме.
И така ставаме свежи, без думи и без спомени, за да можем да гледаме хора от ежедневието в очите без да виждаме там някой друг, или пък да не виждаме празните дупки, които имат за души. Всичко ни е хаос, смисълът на живота се променя всеки месец, а постоянството е понятие, което само сме чували че съществува.
Стреляме по всичко и всекиго, готови отново да ни промени смисъла, въпреки че знаем, че той ще се промени така или иначе. Бенг, бенг и прогонваме всичко променящо ни гледката. А вечер бум, бум в главата ни отеква истината, прегръщайки чувства по други хора, докато прегръщаме поредния човек, спящ до нас.
Ходим по улуците с високо вдигната глава и нищо не може да мине през железния ни поглед над нещата. В главите ни чувства и склонности, и само образи и мелодии. Около нас хората ни мислят за герои, докато оставяме пак чувствата на нощното шкафче, прескачаме дрехите по земята от снощи, за да стигнем до банята, да изплюем думите в мивката, и да си мислим, че нещо се е променило, понеже сме прескочили различни дрехи.
Автор: Диляна Христова, highviewart.com
