От много време исках да ти пиша, но все се надявах, че ще спра да се чувствам по този начин и че няма да имам нужда от това писмо. Но уви! Знам, че да се сравняваш с други хора е нещо, за което постоянно ни казват да не правим. Знам колко депресиращо и пагубно може да е. Но е много по-лесно да се каже, от колкото да се направи, когато всички имаме профили в мрежата, а инфлуенсъри дебнат отвсякъде.
Имам надежди и мечти както всички останали, но се чувствам толкова далеч от тях. Намирам се в късните си двадесет години и повечето хора казват, че съм „още толкова млада“ и „имам „толкова много време“, но това не кара вътрешният ми часовник да забави ход. Виждах много хора, които познавам - приятели, семейство, колеги и хора, които просто следя в социалните мрежи- да се женят, да си купуват първия дом, да създават семейство и да посещават мечтаните си дестинации. Разбира се, не знам какво чувстват дълбоко в себе си, но чрез това, което публикуват, изглежда че живеят живота не само на мечтите си, но и на чуждите мечти.
Опитвах се толкова силно да намеря и да правя нещата, които ме правят най-щастлива, но имам чувството, че всичките ми решения са били грешни. Толкова пъти попадах в задънена улица и трябваше да започна лабиринта, наречен живот, отново. Напоследък много мисля за „американската мечта”. Сещаш се, тази, която съдържа голяма колониална къща, бяла ограда, четиричленно семейство с големи усмивки на лицата си. Е, разбира се, не е нужно да я осъществявам в Америка, но въпросът е принципен, а реализирането й ми се изплъзва между пръстите с всяка изминала година.
Изглежда, че ти имаш всичко, а вероятно и повече от това, което се надявам да постигна някой ден. Как го правиш? Смяташ ли себе си за късметлийка? Замисляш ли се някога за момичетата като мен, които гледат твоите снимки и се опитват да „влязат в обувките ти”? Сравняваш ли се с другите? Щастлива ли си?
Може да се изненадаш от тези въпроси, може би дори да изглеждам странна, задавайки ти ги, но точно така се чувствам. Опитвам се да не гледам, опитвам се да не се сравнявам с теб, но се случва. Истината е, че го правя, защото не съм напълно щастлива и ми е трудно да измисля как да стигна до там, където искам да бъда.
Перфектно момиче от Instagram, просто знай, че докато се сравнявам с теб, всъщност търся вдъхновение. Примирявам се с факта, че щастието е процес и трябва да предприема стъпки, за да го постигна и че нещата просто не се случват за една нощ. Уча се как да приемам нещата всеки ден и най-важното - да правя нещата, които ме правят щастлива. И кой знае, може би един ден аз ще бъда момичето в интернет, с което някой друг сравнява себе си.
