Винаги си била жената с големите мечти. Жената, която вярваше в истинската любов от приказките и чаровния принц. Жената, която смяташе, че „каквото е писано, това ще стане“. Винаги си била тази, която изслушва, отваря сърцето си и раздава душата си. Ти беше всичко за всички останали. Но някъде по пътя забрави за себе си...
Всички онези мечти, които остави „на изчакване“ заради любовта. Истинската любов, която трябваше да бъде завинаги, която беше твоята сигурност, разум и бъдеще. Но сега виждаш, че тази любов не беше толкова правилна. И днес, когато се погледнеш в огледалото, вече не се разпознаваш. Къде отиде? Ти беше жената, която винаги беше щастлива. И не защото имаше причина, а защото успяваше да види и най-малкото позитивно нещо. Защото знаеше, че усмивката е много по-добре от сълзите, независимо колко гаден е бил денят й.
Време е да намерим тази жена отново. Никога повече не се отказвай от нея. Никога не я пускай да си отиде. Защото тя е любовта на живота ти. Ако я обичаш, ще върнеш светлината в очите й, дори след разбитото сърце. Тази любов ще вдъхне живот на онези стари мечти, които остави за „по-добри дни“. Събуди ги.
Хей, време е отново да се опознаеш жената в огледалото. Тя изчезна за известно време, но сега наднича иззад буреносните облаци като слънчев лъч. Тя винаги ще пази най-съкровените ти желания и ще се грижи за сърцето ти. Тя никога няма да те подведе. Тя ще те обича безусловно. Както и би трябвало, защото ти си перфектна точно такава, какъвто си. Важна си. Имаш стойност. Може да ти отнеме известно време, за да опознаеш жената, която някога си била, но бавно, всеки ден с малки крачки, тя се връща при теб.
