Когато свикнете да се сбогувате, вече нищо не ви изненадва. Не се страхувате, че хората могат да си тръгнат във всеки един момент, но и се стараете да не се привързвате твърде много, защото раздялата ще ви разбие на парчета. Когато свикнете да се сбогувате, свиквате да бъдете сами. Все още се чувствате тъжни, но това не определя живота ви и не ви кара да се съмнявате в себе си.
Когато свикнете със сбогуванията, вече не се опитвате да се впишете на всяка цена или да накарате някой да ви обича. Научавате се да не променяте същността си, за да бъдете с някого. Спирате да играете игри, защото изглежда, че никой никога не печели истински.
НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА ДА БЪДЕШ "ОБИКНОВЕНА"
Когато свикнете да се сбогувате, свиквате и с напускането. Свиквате да се отдалечавате, когато не сте уважавани. Знаете как да се отделите, когато нещата вече не са здравословни. Не чувствате, че е краят на света, ако си тръгнете, дори в момента да нямате идея къде отивате или какво ще се случи по-нататък.
Когато свикнете да се сбогувате, свиквате с нестабилност, непостоянство и несигурност. Животът ви никога не е права линия, а зигзаг и обрати, които трябва да проучите сами.
Когато свикнете да се сбогувате, свиквате с болката. Научавате се как да живеете с нея, вместо да я избягвате. Не позволявате да ви поглъща. Тренира ви да очаквате неочакваното по някакъв начин.
Когато свикнете да се сбогувате, научавате как да оценявате собствената си компания и да приемате своите недостатъци и демони, защото независимо кой спи до вас сега, в крайна сметка можете да се събудите и да се озовете сами, без значение колко красиви обещания сте чули. Когато свикнете да се сбогувате, „завинаги” не се свързва с друг човек, а само с вас.
