Днес погрешно поставяме знак за равенство между радикален и краен, та дори екстремен. Първоначално радикален навлиза като термин, използван по адрес на сока в плодовете и зеленчуците, на живителната влага от корените (от лат. radix – корен). Всъщност радикален означава дълбинен, т.е. не екстремно отдалечен от същината на нещата, както сме свикнали да го употребяваме в наши дни, а напротив: навлязъл дълбоко в нея.
Американският гещалт-психолог Брад Блантън разглежда честността през призмата на радикалното в труда си "Радикална честност",определяйки я като "сърцевината на истината“, а не просто като "нейни външни проявления“.
Свободата е върховата ценност, към която всеки човек се стреми. Копнежът ни за свобода обаче бива обуздан от ума, който от своя страна се съпротивлява на свободата – тя е негова своеобразна антитеза.
В "Радикална честност“ (с подзаглавие "Да променим живота си, като казваме истината“) Блантън говори за трудния път към постигането на реални сигурност, гаранции, предвидимост и контрол – все състояния, чиято необходима наличност умът трябва да осигурява непрестанно.
Днес мнозина от нас са се изолирали от истинското преживяване, замествайки реалността с интерпретация за нея – въз основа на втълпените ни от околните и от обществото "истини“ ние сме си приели удобни базисни лъжи, към които прибягваме всеки път, когато трябва да "обясним“ какъв (не) трябва да бъде животът ни и съответно – какъв (не) е. Но кой в действителност дефинира истината? Не е ли тя многозначно понятие? Или за да избегнем двусмислици е най-добре просто да препредаваме точно и ясно това, което сме чули, видели, разбрали…?
На всекиго е ясно, макар и интуитивно, че морализаторските предписания и правилата за добро поведение на религията нямат нищо общо с духовното преживяване, на което тя се основава. Затова въпросът как трябва да се държим всъщност остава без отговор. Евентуалното доближаване до него би била идеята да живеем със стръв и охота, пък каквото сабя покаже… Дали не грешим, създавайки правила с едничката цел да се подсигурим, като вкарваме в удобни за нас рамки околните чрез тях?
Занимавайки се задълбочено с тези и други въпроси, д-р Блантън обобщава: "Ако успеете да направите разграничението между съществото и ума, то ще сте схванали най-важното за радикалната честност. Съществото забелязва. Умът мисли. Радикална честност означава просто да предаваме на другите, да съобщаваме това, което забелязва съществото.“
