"Аз вече сложих коледните светлинки", ми сподели една приятелка вчера. "В крайна сметка, както си го направим". Веднага след това тръгнах към вкъщи, беше тъмно и студено, в края на ноември зимата започва да хапе. Но тези нейни светлинки ме грееха, а мисълта ми с детски копнеж беше насочена към нашите вкъщи. Рано ли е ако ги закачим още сега? А защо да е?! Защо да не направим по-дълъг този прекрасен период от годината?!
Спомних си Коледа през годините. Греяно вино, коледна питка. У дома е топло и уютно. Това е усещането. Навътре. Към любимите хора, семейството. Към божественото.
Не помня само кога започнахме да украсяваме коледното дърво и да спазваме коледните традиции? Била съм тийнейджър. Дотогава празнувахме Нова година и пишехме писма на Дядо Мраз. Неосъзнато, но ми е липсвало това със свещите, коледните светлини, песните и… молитвата.
Естествено в началото се учехме как да честваме новия празник. Първо, кой е Дядо Коледа, каква е неговата история. После дойде сливането на периода между Коледа и Нова година, празникът стана по-дълъг, след което се появиха и големите, шумни коледни партита, благотворителните кампании, коледните екскурзии и пътешествия, филмът "Наистина любов", разбира се, който се превърна в нещо като традиция за много жени да поплачат пред него, сгушени под топлото одеяло с чаша чай. С годините по Коледа все повече се усещаше не покой, а мощна вълна от мотивация, тичане, стрес от подготовката за наближаващите празници, тоалетите, ненужното харчене на пари за какво ли не. Смеехме се, че е като "края на света", а може би не е било шега. Следяхме внимателно статистиките и колко ненужни и неупотребявани неща се пазаруват, с което веригите магазини се хвалеха по вечерните новини.
Предполагам, че точно по това време разбрах що е то истинското успокоение, което носи Коледа. Точно тогава, когато спрях да искам много и вместо да се впусна в шопинга, предпочетох да се гушна в уединението, времето с най-близките, музиката, Вселената. Облекчаващо е, когато се отдалечим от надпреварата, агресивните светлини, луксозните опаковки и намаленията. Когато целият този шум притихне, тогава ставаме наистина способни да видим истинската Коледа.
Забелязахте ли, че тази 2020 живеем в истинския коледен дух през цялата година? Наистина. Обратът, промяната в живота на целия свят ни обърнаха към най-святото - смирение, уединение, любов, грижа. И колкото и трудно да е за всички ни това време, всъщност се случи така, че тази година е една истински добра Коледа за целия свят.
През нея престанах да добавям очаквания за празника. Започнах да трупам вкусовете и подправките на настоящето, заобичах еднакво всички дни от седмицата, независимо колко еднакви ми се струваха на моменти. В крайна сметка не е необходимо да ставаме роби на времето, когато можем да го направим наш приятел. Тогава сладкото ухание се усеща от кухнята. Тогава канелените сладки са готови.
Коледа е.
Автор: Юлия Атанасова
