Няма нищо егоистично в това да се грижиш за себе си, да се бориш със страховете си и да лекуваш раните си. Няма нищо егоистично в това да си тръгнеш от хора, които те нараняват и не те приемат. Да го кажеш на глас не е егоцентризъм или арогантност. Трябва да си повтаряш тези думи всеки ден: Аз съм любовта на моя живот!
Няма нищо егоистично в това да се харесвате, цените и обичате! Няма нищо егоистично в това да оставяте хора, които ви нараняват... Да ги заключите в миналото. По този начин решително отваряте вратата към бъдеще, пълно с оптимизъм.
Ако се чувствате добре, можете да дадете повече на този свят. Когато сте щастливи, ще донесете щастие и на другите.
Не е нужно да сте по-добри от останалите. Достатъчно е просто да бъдете себе си, да имате спокойна душа и сърце, освободено от омраза и гняв.
Ще ви се стори странно, но да обичате себе си с безгранична и абсолютна любов е много просто. По някаква причина сме свикнали не само да поставяме нуждите на другите хора на първо място, но и да се вкопчваме в неща, които по никакъв начин не определят нашата личност: работа, дом, пари...
Нашето истинско Аз е скрито под много измерения и пластове и с всеки от тях губим разбирането си за важността и смисъла на грижата за себе си. Но ако мислите и емоциите на човек не отговарят на неговата вътрешна хармония, тогава възприятието му за реалността се изкривява. Помислете за това.
В един определен момент може да забравите, че вие сте основната любов в живота си, защото сте започнали да поставяте на първо място другите хора. Или може би никога не сте знаели това, тъй като от детството си сте страдали от самосъмнение и сте били твърде самокритични.
Но винаги идва момент, в който трябва да оставите миналото там… в миналото. Някой ще го нарече егоизъм, но това е проява на самолюбие.
Самостоятелната грижа не се преподава в училище. Всеки от нас постепенно открива за себе си този аспект на живота, като инструмент на силата, непознат за него, за който никой досега не е говорил.
ЗАЩО И КАК ГУБИМ НАШАТА САМОУВЕРЕНОСТ
Но защо отнема толкова време, за да се научим да обичаме себе си? Обществото ни втълпява колко е важно да обичаме и уважаваме другите хора, което несъмнено също е необходимо. За нас е необичайно да чуем за важността на самолюбието.
Но да обичате себе си не означава, че се смятате за по-добри от всички останали или имате повече предимства и права. Ние обичаме себе си в името на самосъхранението и самопознанието, така че никой да не може да ни манипулира. И също така, за да знаем какво харесваме и какво не.
Желанието да се грижим за себе си не трябва да потиска. Това е инструмент, създаден да поддържа баланса, при който ние запазваме способността да съчувстваме на другите хора и да ги уважаваме. Всеки човек има сили, достатъчни да възстанови вътрешния си баланс, за да стане щастлив и да споделя щастието с тези, които обича, с тези, които наистина го заслужават.
Стъпвайки по пътя на живота, с течение на времето осъзнавате, че най-важното в живота не е броят на нещата, които притежавате, а стойността ви като личност!
