Всеки петък един от бюлетините, които получавам на мейла си, задължително започва с: "Ние сме това, което четем!"
Разбира се, че е вярно.
Също така, ние сме филмите, които гледаме; музиката, която слушаме; храната с която се храним; напитките, които пием; книгите, които четем. Ние донякъде сме проекция на хората, с които общуваме (по симпатия, желание и с интерес).
Бих добавила, че ние сме онова, което не четем, не гледаме, не слушаме, не пием, не ядем; ние не резонираме на хората, с които не общуваме.
Ние сме по средата между това, което възприемаме за правилно и онова, което за нас е погрешно - харесваме/не харесваме; искаме/не искаме; знаем/не знаем.
Вижте още: Животът след майчинството: Едно ново начало
Важно е до колко имаме баланс в разбиранията и в преценките си.
Необходима е критична мисъл, широк поглед и способност за обективна оценка на заобикалящата ни среда, за да следим добре осовата линия в ежедневното ни пътуване.
Но дори и това не е достатъчно, за да можем да общуваме с всеки, когото срещаме. Различни хора, различни позиции, различни вери, различни ценности. Смятам, че много необходимо качество е да умееш да уважаваш другия, дори и да не си съгласен с него, и без да се опитваш да го караш той да се съгласи с теб. Не винаги това е нужно, дори много рядко е нужно.
Животът е пътуване от точка А, докъдето стигнем. Колко спирки ще имаме, колко завои, отбивки, нагорнища или спускания ще преминем, невинаги зависи от нас. От нас зависи до колко успешно ще ги преодоляваме, какви поуки ще си вадим, колко мъдрост ще натрупаме, за да може по пътя си да сме полезни за себе си, близките си и всички останали, които са част от нашия ареал.
Хубаво е да следиш пътя на ляво и на дясно, и да пътуваш към себереализацията си с ясното съзнание, че се налага да минеш в едното или другото платно, някой да те изпревари, ти да задминеш друг. Важно е скоростта ти да е умерена и преценката ти да е правилна, за да не катастрофираш. Ламарината се бракува, но и човешкото се губи лесно. Много хора катастрофират, бракуват добрия си потенциал и живеят със заблудата, че останките им имат добавена стойност за обществото, което невинаги е вярно.
Вижте още: Жени, инвестирайте в себе си!
Способността да си самокритичен е способност да осъзнаеш, че си изместил баланса си. Да разбира се, обществото е вид огледало, в което е хубаво понякога да се оглеждаш, но и то може да бъде криво огледало. Няма рецепта. Трябва усет. Удовлетворен ли си от себе си, от движението си и от посоката, в която го извършваш? Ние хората не сме статични същества, напротив. Ако не харесваме това което сме - а то е това, което четем, гледаме, слушаме, ядем, пием, мислим, случваме - имаме реална възможност да го променим. Защото няма начин да няма начин, всичко е възможно и осъществимо.
Автор: Мартина Стоева
