"Ако се слушах, щях да се чуя" е книга за личностната промяна като едно неизчерпаемо приключение, което ни е дадено да изживеем, приключение, вписано в лутанията и ентусиазма на всекидневието.
Авторите, френският психосоциолог и писател Жак Саломени и Силви Галан, напомнят, че понякога очакваме твърде много от езика, от мита за справедливото и откровено слово, при положение че отразената от думите реалност е различна за всеки от нас.
Да слушаш, означава да приемаш чутото, без да съдиш, опитвайки се да разбереш вътрешния свят на другия и неговата референтна система. А да слушаш активно, означава да позволиш на другия да каже повече и сам себе си да чуе. Означава да формулираш отворени въпроси, за да узнаеш как, а не защо, за да върнеш другия към самия него.
В същото време трябва да се примирим, че нищо никога не е постигнато веднъж завинаги и нашият стремеж към абсолютното никога няма да бъде задоволен от отношенията ни с другите.
***
Общуване и изразяване
Да общуваш означава да имаш нещо общо с другия. Но какво общо имаме с другите? Или нашите разлики, или приликите ни.
Изразяването все още не е общуване. То е еднопосочно, то е само отиване, докато общуването е двупосочно, то е отиване и връщане, преминаващо през следните етапи:
• изразявам се;
• получавам потвърждение, че словото ми е чуто;
• изслушвам словото на другия;
• потвърждавам му, че съм го чул.
Тези привидно прости етапи съдържат безброй капани. И наистина, другият не реагира на казаното от мен, а на чутото от него, на начина, по който думите ми отекват в него, като понякога между казано и чуто има огромна разлика. И това важи и за мен, разбира се.
По време на труден и важен разговор би трябвало да попитам другия: „Какво чу?“. И да му кажа: „Ето какво чух в казаното от теб“. Да потвърдиш думите на другия не означава да ги одобриш, нито да приемеш, че мисълта му е обоснована, а само да признаеш, че такава е неговата гледна точка.
– Газовите камери никога не са съществували. Евреите са ги измислили, за да събудят съчувствие.
– Вие казвате, че не са съществували, вие мислите, че евреите са ги измислили, за да събудят съчувствие. Това е ваше мнение. Аз не го споделям.
На този стадий можем да приключим обмена или да приканим другия да каже нещо повече в подкрепа на своето убеждение. Може да опитам аз да кажа повече в подкрепа на моето убеждение. Мога да сменя регистъра и да се поинтересувам от подтекста на мисълта му. Какво иска да каже, като отрича съществуването на газовите камери през последната война, какво послание иска да предаде...?
В следващите подзаглавия ще се опитаме да проследим и по-добре да определим нагласите, които препятстват или улесняват общуването, като се спрем на всяка една от четирите съставни части на комуникацията:
• говоря;
• не говоря;
• слушам;
• чувам.
ГОВОРЯ
Думите знаят за нас неща, които ние не знаем за тях.
РЬОНЕ ШАР
Да говоря за себе си, а не за другия... Да говоря за себе си на другия, означава да изразя моя начин на възприемане на реалността, моите усещания, моите изживявания. Никога не наблягаме достатъчно на значението на местоимението аз, толкова често заменяно с ти или с безличното те.
Словесното изразяване (тук няма да става дума за многобройните езици на тялото и на действията) може да се разположи на най-малко пет нива.
