Това е за приятелите, които не виждаме толкова често, колкото ни се иска, но когато го правим, сякаш вчера сме били заедно за последно.
Сещате се за кои става дума - приятелите от детството, от дните в гимназията, колегите ни от университета и всички онези, с които израснахме като личности, променяхме се, смяхме се, а понякога се и карахме. Приятелите от приключенията, заключени като спомени в сърцата ни и които никога няма да забравим.
Това е за приятелите, които макар да не виждаме достатъчно често, обичаме безумно много. И макар да са минали месеци от последната ни среща, знаем, че винаги сме на разположение един на друг, дори в малките часове на нощта.
Това е за приятелите, с които не си пишем ежедневно, но когато се чуем по телефона можем да говорим с часове. Не се виждаме всяка седмица, но когато това стане, винаги забравяме за времето и „затваряме” заведенията.
Това е за приятелите, които разбират, че животът е луд, хаотичен, а календарите се пълнят с ангажименти. Но въпреки това, още могат да довършат нашите собствени изречения и мисли. Това е за приятелите, които пазим близо до сърцето си и се опитваме да съхраним във времето. За приятелите, които ни напомнят за живота, който сме живели и ни придружават по време на дългото ни пътуване.
Времето ще минава, а животът ще продължи да се случва. Но тези приятели са нашата постоянна константа, така че трябва да ги ценим.
