Знам какво е да си емоционално изтощена. Опитваш се да обясниш на хората, но не можеш. И как да намериш подходящите думи, за да кажеш, че колкото повече чувстваш, толкова по-дълбока става празнината?
Виждате как всички се чудят какво правите погрешно. Чудите се защо не можете да чувствате по-малко, да натиснете някое копче и просто да се "изключите" от света. Понякога дори завиждате на хората, които не се интересуват от нищо друго, освен от себе си. И въпреки това, не можете да си представите такъв живот.
Има хора, които просто обичат дълбоко, грижат се много и дават всяка част от себе си на другите, така че накрая не им остава нищо. Раздават части от душата си, за да накарат другите да се чувстват цели.
Има хора, които показват непоколебима сила, подкрепяйки другите, но дори не знаят как да насочат тази енергия към себе си. Същите тези хора крият сълзите си. Чувстват се самотни в тълпата. Гледат влюбените двойки и се чудят кога ще дойде техният ред.
Знам, че сте уморени. Знам, че за вас е много важно да останете такива, каквито сте, но никога няма да го признаете. Защото вие сте безстрашни и любящи. Носите сърцето си извън тялото, раздавайки се, но вярата вече ви предава и самотата взима връх. Но един ден всичко ще се промени. Дотогава продължавайте да се опитвате. Продължавайте да се държите за това късче надежда. Продължавайте да бъдете себе си и не се променяйте.
