Дори и най-силните жени се изморяват от отговорностите си. Изморяват се да се грижат сами за себе си. Понякога дори забравят за срещите, които са си уговорили и за сметките, които още не са платили. Изморяват се от независимия живот, който са избрали да живеят. Изморяват се от всички чужди очаквания и погледи, вперени в тях. Изморяват се от всичко това, защото колкото и да са силни, нямат кураж да помолят за помощ. Нали затова са силни? Светът очаква от тях да се справят сами.
Дори и най-силните жени се нуждаят от любов. Те не харесват нито самотата, нито отхвърлянето, не им харесва да бъдат и мъжа, и жената в собствения си живот. Те винаги успяват да спасят собствения си ден, когато е на предела да се разпадне, въздигат се като феникс от пепелта. Това не означава, че нямат нужда от мъжка подкрепа и протегната ръка.
Дори и най-силните жени имат нужда от почивка. Имат нужда от някой, който да ги поведе по пътя им напред. Да знаят, че не е нужно да бъдат силни завинаги. Имат нужда животът им да забави обороти, за да могат да "презаредят". И най-силните жени имат нужда да се почувстват като човешки същества, със собствени емоции, върхове и спадове, без някой да ги сочи с пръст и да обяви гордо провала им.
Дори и най-силните жени понякога се "чупят". Когато са били силни твърде дълго и чувстват, че не могат да направят и крачка напред. Не могат да излязат от леглото, защото сърцата им тежат. Препълнени са с мисли, тревоги, страхове. В тези моменти тяхната сила е тяхното най-голямо проклятие, а не благословия.
