Всеки човек научава своите житейски уроци след определена възраст. 30-те години определено са период на равносметка, преход между младостта и "сериозния" живот. Ето и кои са нещата, които спрях да правя след като навърших 30 и се чувствам страхотно!
1. Да приемам всички обаждания
Винаги съм се старала да отговоря на всички повиквания, дори когато върша нещо важно. Излизам от офиса, спирам душа и т.н. Е, спрях. В крайна сметка комуникацията в наши дни е толкова улеснена и мисля, че е наистина лесно да се свържем с човека, когото търсим. А и честно казано, ме побъркваше факта, че някои хора пишат мейл, съобщение и звънят, за да сигурни, че си прочел "с приоритет" словоизлиянието им.
2. Да се съгласявам да правя услуги
Разбира се, това правило си има своите изключения. Просто някои хора злоупотребяват с отзивчивостта на други и не е приятно. Преди се съгласявах да изпълня покорно всички молби, дори да са ми били неприятни, просто защото не ми се търсеха оправдания. Разбрах, че едно "не" върши чудеса - "Не, не мога да донеса 4 кафета едновременно", "Не, нямам да ти услужа с 50лв, още чакам да ми върнеш "предишните" и т.н.
3. Да се старая да се харесам
Даже не знам защо ми отне толкова години. Не е възможно всички хора да те харесват и това е. Вече не се усмихвам от "любезност" - ако някой не ми е симпатичен, просто избягвам контакта с него, толкова е просто. На 30 години човек вече е изградил близкото си обкръжение, има приятелски кръг и не смятам за нужно да се насилвам да се сприятелявам с нови хора.
4. Да присъствам на всички събития
Противно на очакванията ми, след като навърших 30 социалните събития, на които ме канят, не само не намаляха, ами започнаха да растат главоломно. Затова започнах да ги отсявам и не се чувствам гузна, затова че съм отказала да ида на сватбата на третата си братовчедка, която не съм виждала от 6-годишна. Или пък на 4-тия рожден ден на детето на колежката от офиса... Та аз дори нямам деца, защо да ходя на детски рожден ден?!
