При раждането ни не ни е дадено ръководство за това как да се ориентираме в сложния лабиринт от емоции и конфликти, които идват на пътя ни. Разбира се, научаваме основна математика, малко история и може би малко наука, която обяснява вселената извън нас. Но какво да кажем за вселената вътре?
Често сме оставени да го разберем сами, газейки през океан от чувства и емоционални предизвикателства, понякога потъвайки, понякога плувайки, но най-вече просто опитвайки се да останем на повърхността.
Как се справят емоционално силните хора? Тези редки хора, които сякаш се плъзгат плавно през емоционалните вълни на живота, необезпокоявани от бурите, които изкарват повечето от нас от равновесие.
Каква е тяхната тайна? Родени ли са с тази устойчивост или това е нещо, което са научили? Истината е, че е малко и от двете. Емоционално силните хора просто са усвоили определени навици - те знаят в какво да инвестират времето си и, което е по-важно, в какво не. Ето и 4 от нещата, които правят:
1. Те не губят време да се съмняват в себе си
Емоционално силните хора разбират пагубните ефекти от съмняването в себе си. Те знаят, че неувереността в себе си е просто непродуктивно състояние на ума, което може да доведе до застой, нерешителност и цялостна неудовлетвореност от живота. Това е умствен плаващ пясък, който може да хване в капан най-талантливите и способни хора, задушавайки потенциала им.
Вместо да се оставят да бъдат повлияни от негативни разговори, емоционално силните хора избират да подхранват самоувереност и вяра в себе си. Те разбират, че всеки има силни и слаби страни и избират да се съсредоточат върху силните си страни, като същевременно активно работят върху своите слабости.
Те оценяват важността на себеутвърждаването и позитивното мислене. Те си припомнят миналите си постижения и ги използват като трамплин за справяне с настоящите предизвикателства.
Емоционално силните хора не просто приемат – те прегръщат факта, че са в процес на развитие. Знаят, че правенето на грешки и неуспехите са част от процеса на растеж, а не причина да се съмняват в способностите си.
Вижте още: 14 малки неща, които всеки ден трябва да правите за себе си
2. Те не се спират на минали грешки
Емоционално силните хора осъзнават, че размишляването върху минали грешки води само до съжаление и самонаказание, емоции, които не служат за конструктивна цел.
Те разбират, че миналото е непроменимо. Вместо да губят време в мислене в "какво можеше да бъде", те избират да се учат от грешките си и да продължат напред. Виждат грешките от миналото като ценни уроци, стъпала по пътя им към лично израстване и самоусъвършенстване.
Вместо да се самоукоряват за грешки, те възприемат мислене, фокусирано върху решенията. Питат се: "Какво мога да науча от това? Как мога да използвам този опит, за да се подобря и да израсна?"
Те също практикуват прошка, особено към себе си. Признават, че никой не е перфектен и че правенето на грешки е неразделна част от това да си човек.
Като отказват да се замислят върху минали грешки, емоционално силните хора се освобождават от веригите на съжалението. Това им позволява да съсредоточат времето и енергията си върху настоящия момент и възможностите, които той предоставя.
3. Те не се заплитат в дребни драми
Емоционално силните хора разбират, че животът е твърде кратък, за да го пилеят в маловажни спорове и незначителни неща.
Те знаят, че участието в дребни драми не само отнема ценно време, но и изцежда емоционална енергия. Отвлича вниманието от това, което наистина има значение, и възпрепятства напредъка към смислени цели.
Вместо това те избират да се дистанцират от ненужния конфликт. Предпочитат да съсредоточат вниманието си върху конструктивен диалог и решение, вместо да се заплитат в безсмислени караници или клюки.
Те също така уважават различните мнения и гледни точки. Разбират, че всеки има право на собствени възгледи и несъгласието не е непременно равно на неуважение или враждебност.
Вижте още: 5 древни мантри, които ще преобразят живота ви
4. Те не се сравняват с другите
Емоционално силните хора отказват да губят време в сравнения. Те осъзнават, че пътуването на всеки човек е уникално, със собствен набор от предизвикателства и победи. Сравняването с другите е не само непродуктивно, но може да доведе и до недоволство и съмнение в себе си.
